— Следваш ли? — попита я той.
— Да. Втори курс съм, в Пърт. Та кой вятър те е довял в Сидни, Дан?
Докато се сети какво точно да отговори, Джаки вече му обясняваше защо е дошла в столицата на Нов Южен Уелс. Почти не млъкна, докато се хранеха. Даниъл настоя да плати и двете сметки.
— Браво на теб, мъж на място! — похвали го Джаки. — Какво ще правиш довечера?
— Още не съм решил.
— Така ли! Аз пък мислех да отида в Кралския театър — рече му тя. — Защо не дойдеш и ти?
— Какво е представлението? — попита Даниъл — така и не успя да скрие изумлението си, че момиче му определя среща, случваше му се за пръв път в живота.
— „Довечера в осем и половина“ на Ноел Кауард, участват Сирил Ричард и Мадж Елиот.
— Звучи обещаващо — подметна нехайно Даниъл.
— Страхотно. Е, Дан, ще се видим във фоайето в осем без десет.
Тя грабна раницата, метна я на гърба си, пристегна токата и изчезна като хала.
Даниъл видя как момичето изхвърча от кафенето още преди да си е измислил някакво оправдание, за да не отиде на театър. После си каза, че ще бъде невъзпитано да не се яви на срещата, а и не можеше да отрече, че му беше приятно с Джаки. Погледна си часовника и реши да поразгледа града.
Вечерта, някъде в осем без двайсет, отиде в Кралския театър, купи два билета от по шест шилинга отпред на партера и зачака своята гостенка — или обратното, може би гостът беше той? След първия звънец Джаки още я нямаше, а Даниъл си даде сметка, че колкото и да не му се иска да си го признае, очаква с нетърпение срещата с нея. И след втория звънец обаче нямаше и следа от новата му позната и той се примири, че ще гледа представлението сам. До вдигането на завесата оставаше само една минута, когато младежът усети, че някой го хваща за ръката, и чу глас:
— Здравей, Дан! Мислех, че няма да дойдеш!
Още нещо, което му се случваше за пръв път: никога досега не бе водил на театър момиче по къси панталонки.
Той се усмихна. Пиесата му хареса, но още повече му хареса компанията на Джаки през антракта, както и в „Романо“, италианско ресторантче, където тя го заведе след представлението. Не беше срещал човек, който, въпреки че са се запознали само преди няколко часа, е толкова прям и дружелюбно настроен. Говориха си за какво ли не, като се почне от математиката и се стигне до Кларк Гейбъл, но за каквото и да ставаше дума, Джаки винаги имаше мнение.
— Може ли да те изпратя до хотела? — попита Даниъл, когато накрая си тръгнаха от ресторанта.
— Нямам хотел — усмихна се Джаки и след като метна раницата на рамо, добави: — Затова дай аз да те изпратя до твоя.
— Защо пък не! — възкликна той. — Госпожа Снел все ще има стая и за теб.
— Дано няма — подметна момичето.
Натисна няколко пъти звънеца, накрая госпожа Снел им отвори.
— Не знаех, че сте двама — рече тя. — Това ще ви струва повечко, разбира се.
— Но ние… — подхвана Даниъл.
— Благодаря ви — прекъсна го Джаки и грабна ключа от ръката на госпожа Снел, която намигна на младежа.
След като влязоха в тясната му стаичка, Джаки свали раницата от гърба си и заяви:
— Не се притеснявай за мен, Дан, аз ще спя на пода.
Той не знаеше какво да отговори и без да каже и дума, отиде в банята, където си облече пижамата и си изми зъбите. Върна се в стаята и отиде на пръсти при леглото, без изобщо да поглежда към Джаки. След миг чу, че тя влиза в банята, отново стана, прокрадна се до входната врата и угаси лампата, после пак се пъхна между завивките. Не след дълго вратата на банята изскърца. Даниъл стисна очи и се престори на заспал. Подир миг усети как до него се плъзга голо тяло и го прегръщат две ръце.
— О, Даниъл! — натърти в тъмното с подчертан английски акцент младата жена. — Я да я махнем тази ужасна пижама!
Тя дръпна памучния шнур на долнището и Даниъл тъкмо понечи да възроптае, когато усети, че се е долепил до голото й тяло. Продължи да лежи със затворени очи, без да пророни и дума, докато Джаки го милваше бавно по краката. Младежът усети как го плисва вълна блаженство, сетне се отпусна омаломощен — и той не знаеше какво точно е станало. Но бе сигурен, че е било неописуемо приятно.
— Знаеш ли, наистина съм убедена, че си девствен — рече Джаки, когато накрая той отвори очи.