От този миг нататък Ейми слизаше долу само следобед, колкото да се поразходи из градината и да нагледа петуниите, Срещнеше ли я, госпожа Трентам я умоляваше да не се преуморява.
Три дни по-късно Ейми престана да излиза и на следобедна разходка.
Следващия понеделник госпожа Трентам предупреди прислугата, че подир седмица трябва да напусне къщата, и остави на работа само готвачката — докато госпожица Ейми се уреди. Същия следобед отиде при местния търговец на недвижими имоти и обяви за продажба къщата и имението, състоящо се от шейсет акра земя.
За четвъртък си уговори среща с някой си господин Олтуейт, адвокат от Хароугейт. В един от редките случаи, когато Ейми слезе долу, госпожа Трентам обясни на сестра си, че е излишно да безпокоят господин Бейвърсток, понеже била сигурна, че местен човек би се справил по-лесно, ако с къщата и имението възникнат някакви затруднения.
След три седмици премести по-голямата си сестра с някои от личните й вещи в малък пансион край морето, на няколко километра северно от Скарбъро. Съгласи се със собственика, че колкото и да е неприятно, няма как да пуснат в помещението и домашни любимци, и изрази увереност, че Ейми ще прояви разбиране. Последното напътствие, което госпожа Трентам даде, бе месечната сметка да се праща направо на „Кутс“ на улица Странд, където тя ще бъде уреждана незабавно.
Преди да се сбогува с по-голямата си сестра, госпожа Трентам й даде да подпише три документа.
— За да нямаш, скъпа, грижа за нищо — обясни тя благо.
Ейми се подписа, без дори да си дава труда да чете книжата, изготвени от местния адвокат. Госпожа Трентам побърза да ги сгъне и ги прибра в дамската си чанта.
— В най-скоро време ще дойда да те видя — обеща тя на Ейми и я целуна по челото.
След няколко минути вече бе на път за Асхърст.
Звънецът над вратата издрънча шумно в просмуканата с мирис на мухъл тишина и госпожа Трентам влезе напето в книжарницата. В началото нямаше никакви признаци на раздвижване, накрая обаче от стаичката в дъното се показа господин Снедълс, понесъл под мишница три книги.
— Добро утро, госпожо Трентам — поздрави той. — Много мило от ваша страна, че се отзовахте толкова бързо на писмото ми. Реших, че трябва да се видим, понеже възникнаха трудности.
— Трудности ли! — възкликна жената и махна воалетката от лицето си.
— Да, трудности. Както знаете, почти приключих в Йоркшир. Извинявайте, драга ми госпожо, че се забавих толкова много, но се опасявам, че се увлякох, тъй ценни са…
Госпожа Трентам махна с ръка, от което се видя, че не е притеснена особено от забавянето.
— Опасявам се, че, макар да привлякох за свой вещ помощник доктор Холкум — продължи старецът, — а и отиването до Йоркшир и връщането отнема доста време, вероятно ще ни трябват още няколко седмици, за да съставим описа и да направим оценка на такава прекрасна колекция… нека не забравяме и че баща ви е посветил цял живот, за да събере библиотеката.
— Не се притеснявайте — успокои го жената. — Не бързам. Вършете си работата, господин Снедълс, и ме известете, когато приключите.
Букинистът се усмихна, щастлив, че ще продължи необезпокояван описа на книгите.
Изпрати госпожа Трентам до вратата и й отвори. Ако някой ги видеше, за нищо на света не би повярвал, че са връстници. Жената погледна първо в едната посока, сетне и в другата, побърза да свали върху лицето си воалетката и излезе на Челси Терас.
Господин Снедълс затвори вратата след нея и потърка ръце в ръкавици, после затътрузи нозе към задната стаичка, където го чакаше доктор Холкум.
Напоследък се дразнеше, ако в книжарницата влезеше клиент.
— След трийсет години нямам никакво намерение да си сменям борсовия посредник — тросна се Джералд Трентам и си наля втора чаша кафе.
— Толкова ли не разбираш, скъпи, че ако прехвърлиш сметките си във фирмата на Найджъл, ще му помогнеш много в службата.
— А ти толкова ли не разбираш какъв удар ще бъде за Дейвид Картрайт и Викърс да Коста, ако загубят клиент, на когото са служили вярно и почтено близо един век? Не, Етел, крайно време е Найджъл сам да си върши черната работа. Вече е прехвърлил четирийсетте, да го вземат мътните.
— Точно заради това трябва да му помогнеш — настоя жена му, докато си мажеше с масло втората препечена филийка.
— Не, Етел, повтарям ти, не.