След десет секунди младши ефрейтор Чарли Тръмпър от Кралския стрелкови полк се озова на плаца.
— Младши ефрейтор Тръмпър ли! — ахна невярващо Томи, щом научи новината. — Това означава ли, че трябва да ти козирувам?
— Не ставай за смях, Томи — ухили се Чарли, след което приседна на крайчеца на леглото и заши върху ръкава на униформата си една нашивка.
На другия ден десетимата души, от които се състоеше поверената му част, съжалиха, задето предишните четиринайсет години той е ходел рано-рано всяка сутрин на уличната сергия. Чарли не ги оставяше на мира, държеше всичко да е безупречно: и строевата подготовка, и ботушите, и униформите, и обучението по стрелба, и ги притискаше все повече и повече. Най-горд обаче бе през единайсетата седмица, когато излязоха от казармата и отидоха в Глазгоу — там Томи спечели първа награда по стрелба с пушка, като победи всички офицери и редниците от седем други полка.
— Ти си ни гений — възкликна Чарли, след като полковникът поднесе на приятеля му сребърната купа.
— Съмнявам се в цял Глазгоу да има джебчия, който да ми стъпи и на малкия пръст — беше единственото, което Томи каза по въпроса.
Тържественият преглед на полка се състоя в събота, двайсет и трети февруари 1918 година, накрая по плаца мина и частта на Чарли, която маршируваше в такт с военния оркестър. Чарли за пръв път се почувства воин, макар че Томи пак си приличаше на чувал с картофи.
Когато прегледът завърши, старшина Филпот ги поздрави и преди да ги освободи им съобщи, че до края на деня са в градски отпуск, но трябвало да се приберат в казармата и да са по леглата най-късно в полунощ.
Доброволците за последен път се пръснаха из Единбург. Томи отново взе нещата в свои ръце и поведе единайсети взвод от кръчма на кръчма — всички се изпонапиха и накрая се озоваха в любимата си пивница „Доброволецът“ на Лийт Уок.
Десетимата щастливи редници наобиколиха пианото и докато обръщаха халба след халба, запяха „Прибери неприятностите в раницата“, сетне подкараха целия си репертоар, който не бе особено богат, та се наложи да повтарят песните. Томи, който им пригласяше с устната хармоника, забеляза, че Чарли не може да откъсне очи от кръчмарката Роуз, която, макар че отдавна бе прехвърлила трийсетте, се задяваше с всички млади новобранци подред. Томи се отдели от групата около пианото и дойде при приятеля си, седнал на тезгяха.
— Хвърлил си й око, а, мой човек?
— Да, но нали ти ходиш с нея — отвърна Чарли, все така зяпнал дългокосата блондинка, която се преструваше, че не ги забелязва.
Направи му впечатление, че блузата й е разкопчана повече от обикновено.
— Чак пък да ходя! — възкликна Томи. — А и съм ти длъжник заради счупения нос. — Чарли прихна, когато другият младеж добави: — Я да видим дали ще го уредим.
Той намигна на Роуз, после остави Чарли и отиде при кръчмарката в другия край на тезгяха.
Чарли не набра смелост да ги погледне, макар че с крайчеца на окото видя в огледалото над тезгяха, че двамата си шушукат нещо. Роуз го стрелна един-два пъти с очи. След миг Томи отново беше при своя приятел.
— Готово, Чарли! — оповести той.
— В смисъл?
— Казах ти вече, вредих те. Трябва само да отидеш в бараката зад кръчмата, където държат празните щайги, след мъничко Роуз ще дойде при теб.
Чарли продължи да седи като залепен за стола.
— Хайде де! Какво умуваш! — подкани Томи. — Побързай, докато оная проклетия не е размислила.
Чарли стана и без да поглежда назад, излезе през страничната врата. Надяваше се, че никой не го е видял как тича по тъмния коридор и се измъква в задния двор. Застана сам на ъгъла и запристъпва от крак на крак, за да се постопли — чувстваше се кръгъл глупак. Втресе го и му се прииска да се върне в кръчмата. След малко пак потрепери, кихна и реши, че е чакал достатъчно и е време да се върне при другарите си и да забрави цялата история. Тъкмо тръгна към входа, когато отвътре изхвърча Роуз.
— Здрасти, аз съм Роуз. Извинявай, че се забавих, но точно когато ти излезе, дойде един клиент.
Той я погледна в мъждивата светлина, просмукваща се през прозорчето над вратата. Кръчмарката беше разкопчала още едно копче, изпод което се подаваше черният й корсет.
— Чарли Тръмпър — представи се младежът и протегна ръка.
— Знам — изкиска се жената. — Томи ми разказа всичко за теб, спомена и че в леглото никой от взвода не можел да се мери с теб.