— Е, поизхвърлил се е — изчерви се Чарли, а Роуз се пресегна и го хвана за ръцете.
Целуна го първо по врата, после и по лицето и накрая по устата. Раздалечи обиграно устните му и пъхна език.
В началото Чарли недоумяваше какво става, после обаче му стана толкова приятно, че продължи да прегръща жената и не след дълго дори притисна език в нейния. Първа се дръпна Роуз.
— Къде си се разбързал, Чарли. Отпусни се де. В тая работа наградите ги получават най-издръжливите, а не най-бързите.
Чарли отново започна да я целува, този път по-полека, и усети как една от щайгите се е забила в задните му части. Прокара плахо длан по лявата гърда на кръчмарката и се понамести — не знаеше какво да прави от тук нататък. Но това не бе чак толкова важно, защото Роуз бе наясно какво точно се очаква от нея: разкопча припряно и останалите копчета на блузата си и оголи пищна гръд. Вдигна крак, опря го в купчината щайги и показа розово бедро. Притеснен, младежът прокара ръка по меката плът. Щеше му се да плъзне пръсти нагоре, но продължи да стои като вцепенен, сякаш е на застинал кадър от черно-бял филм.
Роуз отново пое нещата в свои ръце, махна длани от врата му и се зае с копчелъка му. След миг пъхна длан под гащите му и започна да я движи напред-назад. Чарли недоумяваше какво точно става, макар да бе сигурен, че си е струвало да му счупят носа.
Роуз затърка все по-бързо, а със свободната ръка си смъкна гащите. Младежът едва се владееше. По едно време кръчмарката спря и си погледна роклята отпред.
— Ако наистина си най-добрият във взвода, по-добре германците да спечелят войната.
На другата сутрин върху дъската за обяви се появи заповед на коменданта. Според нея новият батальон към Кралския стрелкови полк бил достатъчно подготвен и разполагал с достатъчно мощ, за да се присъедини към войските на Антантата на Западния фронт. Чарли се запита дали дружбата, която през последните месеци е сплотила такава разнородна тълпа от момчета, е достатъчна, та те да влязат в битка с елита на германската войска.
Докато пътуваха с влака обратно на юг, на всяка гара отново ги приветстваха и насърчаваха, и този път Чарли си помисли, че сега вече наистина може би заслужават уважението на жените с капелите. Вечерта локомотивът най-сетне навлезе в Мейдстоун, където всички слязоха и бяха отведени в местните казарми на Кралския западнокентски полк.
На заранта, точно в шест часа, капитан Трентам проведе пълен инструктаж: новобранците научиха, че ще бъдат прехвърлени с кораб в Булон и след още десет дни обучение ще отидат в Етапл, където ще се присъединят към войските под командването на подполковник сър Данвърс Хамилтън, който бил удостоен с медал „За особени заслуги“ и който, както ги увери комендантът, подготвял мощен щурм срещу отбранителната линия на германците. Сутринта провериха оръжието и боеприпасите, а по обяд се качиха по мостика на чакащия военен кораб на Негово Величество краля „Решителност“.
Сирената изсвири шест пъти и корабът с хиляда войници, струпани по палубата и пеещи „Далеч е Типърери“, потегли от Дувър.
— Бил ли си някога в чужбина, ефрейторе? — попита Томи.
— Не, ако не броим Шотландия — отвърна Чарли.
— Аз също — призна притеснен другият младеж. След малко изпелтечи: — Страх ли те е?
— Не, разбира се — рече Чарли. — Направо съм си вцепенен от ужас.
— Аз също — рече Томи.
— Довиждане, Пикадили, сбогом, Лестър Скуеър. Далеч, много далеч е…
4.
Няколко минути след като английският бряг се скри от поглед, Чарли усети, че му се гади.
— Никога не съм се качвал на кораб — призна си той пред Томи, — ако не броим увеселителните параходчета в Брайтън.
Над половината мъже около него повръщаха почти през цялото пътуване — изхвърляха малкото храна от оскъдната закуска.
— Доколкото виждам, офицерите не драйфат — отбеляза Томи.
— Може би са свикнали да се придвижват с кораби.
— Или повръщат по каютите.
Когато най-сетне зърнаха френския бряг, войниците на палубата се поободриха. Единственото, което искаха, бе да стъпят на суша. Ако това изобщо можеше да се нарече суша: небето сякаш се продъни още в мига, когато частите слязоха на френска земя. Старшината ги предупреди да се приготвят за двайсет и четири километров преход.
Чарли поведе през калта своята част — под съпровода на устната хармоника на Томи мъжете запяха песни от мюзикхолите. След като пристигнаха в Етапл и опънаха за през нощта палатките, Чарли си помисли, че в сравнение с условията тук гимнастическият салон в Единбург е бил същински палат.