След разпределянето на акциите Тим Нюман настоя Чарли да назначи още хора в управителния съвет. Представител на банка „Хамброс“ беше някой си господин Бейвърсток, старши съдружник в адвокатска кантора „Бейвърсток, Дикенс и Коб“, когото Чарли одобри веднага. Беки предложи в съвета да влезе и Саймън Матюс, който в нейно отсъствие всъщност ръководеше галерията. Чарли назначи и него и така управителният съвет вече се състоеше от деветима души.
Дафни сподели с Беки, че къщата на Итън Скуеър номер седемнайсет се продава, и на Чарли му трябваше да види само още веднъж сградата с осем спални, за да реши, че именно тук иска да прекара остатъка от живота си. Явно така и не му хрумна, че е твърде зает със строежа на универсален магазин „Тръмпър“ и все някой трябва да се заеме с преместването. Беки сигурно щеше да възроптае, ако не се беше влюбила в къщата.
След около два месеца тя организира по случай нанасянето голямо празненство на Итън Скуеър. На вечерята у Тръмпърови, устроена в пет различни помещения, бяха поканени над сто гости.
Дафни закъсня и се завайка, че докато се е връщала от Слоун Скуеър, е попаднала в задръстване, а подполковникът пристигна чак от Скай, без изобщо да се оплаква. Даниъл дойде от Кеймбридж заедно с Марджъри Карпънтър, а за изненада на Беки Саймън Матюс се появи под ръка с Кати Рос.
След вечерята Дафни държа кратко слово и поднесе на Чарли умален макет на универсален магазин „Тръмпър“ във формата на сребърна табакера за пури.
Беки разбра, че мъжът й се е зарадвал на табакерата, когато след увеселението той я качи горе и я сложи на нощното си шкафче. Легна си и погледна за последно новата си играчка тъкмо когато жена му излезе от банята.
— Мислил ли си някога да поканиш Пърси за член на управителния съвет? — попита го тя, докато също си лягаше.
Той я погледна скептично.
— Акционерите сигурно ще се зарадват, ако видят върху листовете за писма на фирмата и името на маркиз. Така ще се чувстват по-сигурни.
— Само каква снобка си, Ребека Салмън! Винаги си била и винаги ще си останеш такава.
— Не ми го натякваше, когато преди двайсет и пет години ти предложих за пръв председател на управителния съвет подполковника.
— Така си е — потвърди Чарли, — но се съмнявах, че той изобщо ще приеме. При всички положения, ако ще привличаме в управителния съвет още външни хора, предпочитам това да е Дафни. Така ще разполагаме и с благородническата й титла, и с нейния здрав разум.
— Как не се сетих досега!
Когато Беки предложи на маркизата да влезе в управителния съвет на „Тръмпър“, тя се зарадва много и без изобщо да се замисля, прие. За всеобща изненада подходи към новите си задължения с огромна енергия и плам. Не пропускаше заседание на управителния съвет, изчиташе много внимателно всички книжа и ако решеше, че Чарли е погледнал през пръсти на някой от обсъжданите въпроси или още по-лошо, опитва се да изклинчи, му додяваше, докато не получеше обяснение.
— Още ли се надявате, господин председателю, да построите универсален магазин „Тръмпър“ на цената, която сте посочили първоначално? — постоянно питаше Дафни през следващите две години.
— Какво ти трябваше да я каниш тая Дафни в управителния съвет! — натякна веднъж Чарли на жена си след едно особено бурно заседание, на което маркизата му беше натрила носа.
— Сам си си виновен — отвърна Беки. — Аз ти предложих Пърси, а ти ме обвини, че съм снобка.
Трябваше да минат близо две години, докато архитектите построят кулите близнаци на „Тръмпър“, а също топлата връзка между тях и петте етажа с административни помещения точно над празния парцел на госпожа Трентам. Задачата не стана по-лесна от това, че Чарли очакваше търговията в другите магазини да върви, все едно наоколо не става нищо. Всички не можеха да се начудят, че през този преходен период годишните приходи в дружество „Тръмпър“ са спаднали едва с петнайсет на сто.