Чарли се бе нагърбил с всичко, като се започне от точното разположение на сто и осемнайсетте щанда и се стигне до цвета на сто и десетте хиляди квадратни метра мокет, скоростта, с която се движат дванайсетте асансьора, волтажа на стоте хиляди електрически крушки, подредбата на деветдесет и шестте витрини и униформите на седемстотинте служители, върху чиито ревери беше извезана малка сребърна сергийка.
След като Чарли си даде сметка какви огромни складове ще му трябват, да не говорим за подземния гараж, който се наложи да построи, тъй като вече мнозина клиенти притежаваха собствени автомобили, себестойността на обекта скочи значително над предвиденото. Въпреки това на първи септември 1949 година изпълнителите и подизпълнителите успяха да предадат готовата сграда главно благодарение на това, че Чарли идваше на строителната площадка още в четири и половина всяка сутрин и често си тръгваше след полунощ.
На осемнайсети октомври 1949 година маркиза Уилтшир откри официално със съпруга си универсалния магазин.
Хиляда души вдигнаха чаши в чест на отварянето му. После се постараха да изядат и да изпият печалбата на дружеството от първата година. Чарли обаче дори не го забеляза: обикаляше щастлив от етаж на етаж, за да се убеди, че всичко е както го иска, и че основните доставчици са заобиколени с полагащото им се внимание.
По всички етажи празнуваха приятели, роднини, акционери, купувачи, продавачи, журналисти, зяпачи, хора, промъкнали се, без да са канени, и дори клиенти. В един часа Беки се почувства толкова уморена, че реши да потърси мъжа си с надеждата той да се съгласи да се приберат. На щанда за кухненски мебели се натъкна на сина си, който оглеждаше хладилник, прекалено голям за стаята му в общежитието на колежа „Тринити“. Даниъл каза на майка си, че преди около половин час е видял как Чарли излиза от универсалния магазин.
— Излиза ли? — изненада се Беки. — Едва ли баща ти си е тръгнал без мен.
Слезе с асансьора на партера и забърза към главния вход. Портиерът й изкозирува и отвори тежките двойни врати към Челси Терас.
— Случайно да сте виждали сър Чарлс? — попита го Беки.
— Да, милейди — кимна мъжът към отсрещния тротоар.
Беки погледна натам и що да види: Чарли седи с някакъв старец на своята пейка. Двамата бяха погълнати от оживен разговор и току поглеждаха към универсален магазин „Тръмпър“. Старецът посочи нещо, привлякло вниманието му, и Чарли се усмихна. Беки прекоси бързо улицата, ала подполковникът застана мирно доста преди тя да е отишла при тях.
— Много се радвам, скъпа — рече той и се наведе да я целуне по бузата. — Жалко само, че Елизабет не доживя да види магазина.
— Мен ако питате, ни изнудват — тросна се Чарли. — Крайно време е да гласуваме.
Беки огледа насъбралите се около заседателната маса — кого ли щяха да подкрепят? Управителният съвет работеше в пълен състав вече три месеца, откакто универсален магазин „Тръмпър“ бе отворил врати, това обаче бе първият важен въпрос, по който се бяха появили истински разногласия.
Седнал на челно място, Чарли изглеждаше необичайно раздразнителен, понеже очевидно нямаше да стане неговото. Отдясно беше секретарката Джесика Алън. Тя нямаше право на глас, но присъстваше, за да вписва надлежно всичко в протокола. Артър Селуин, който навремето беше работил с Чарли в Министерството на хранителната промишленост, беше напуснал държавната служба, за да замести като изпълнителен директор наскоро пенсиониралия се Том Арнолд.
Селуин непрекъснато доказваше, че правилно са се спрели на него, работеше прозорливо и дръзновено и същевременно изпълняваше ролята на идеален буфер на председателя на управителния съвет, понеже, стига да бе възможно, знаеше как да предотвратява сблъсъците.
Младият икономически директор на акционерното дружество Тим Нюман бе общителен и дружелюбен и почти винаги подкрепяше Чарли, макар че не се страхуваше да изкаже и противоположно на неговото становище, ако бе убеден, че финансите на фирмата ще пострадат. Финансовият директор Пол Мерик не беше нито общителен, нито дружелюбен и с повод и без повод показваше пределно ясно, че най-важни за него винаги ще бъдат банка „Чайлд“ и нейните вложения. Колкото до Дафни, тя рядко гласуваше според очакванията и със сигурност не минаваше за човек на Чарли, а и на когото и да било. Господин Бейвърсток, тих възрастен адвокат, който представляваше дяла от десет на сто от акциите на дружеството, собственост на банка „Хамброс“, рядко взимаше думата, но стореше ли го, всички, дори Дафни, го слушаха.