— Да — обади се Беки. — Бих искала управителният съвет да обсъди търга на сребърни предмети от времето на крал Джордж, който ще проведем следващия месец. Другата седмица ще разпратим каталозите и наистина се надявам, че стига да са свободни, членовете на съвета ще бъдат в галерията.
— Как мина последният търг на антики? — поинтересува се господин Бейвърсток.
Беки погледна в папката.
— Продадохме предмети за двайсет и четири хиляди и седемстотин лири стерлинги, от които комисионата на „Тръмпър“ съставляваше седем и половина на сто. Само три от предметите не достигнаха предварително определената цена и бяха изтеглени от търга.
— Проявявам интерес доколко успешна е била разпродажбата — обясни адвокатът — само защото на него скъпата ми съпруга закупи шкаф от времето на Чарлс Втори.
— Един от най-прелестните предмети, обявени за продажба — вметна Беки.
— Жена ми определено е на същото мнение — продължи да наддава далеч над сумата, която беше предвидила. Ще ви бъда признателен, ако не й пращате каталог на сребърните предмети.
Всички в залата се засмяха.
— Четох някъде — вметна Тим Нюман, — че в „Сотби“ смятат да вдигнат комисионата на десет на сто.
— Знам, знам — потвърди Беки. — И точно по тази причина не възнамерявам да предприемам същата стъпка най-малко още една година. Ако искам и занапред да привличам най-добрите им клиенти, трябва поне засега да предлагам по-добри условия.
Нюман кимна разбиращо.
— И все пак — продължи Беки, — ако и в бъдеще задържим комисионата на седем и половина на сто, печалбата на галерията за 1950 година няма да е толкова висока, както се надявах. Но докато водещите продавачи продължават да идват при нас, това е проблем, с който и занапред трябва да се примирявам.
— Ами купувачите? — заяде се Пол Мерик.
— С тях нямаме затруднения. Ако разполагате със стока, която да продавате, купувачите винаги ще дойдат при вас. Именно продавачите захранват една галерия, провеждаща търгове, и те са не по-малко важни от купувачите.
— Това е ясно и на малките деца — прекъсна я с усмивка Чарли. — Други въпроси?
Тъй като всички продължиха да мълчат, той благодари на членовете на управителния съвет за присъствието и стана от мястото си — знак, че заседанието е приключило.
Беки си събра книжата и тръгна заедно със Саймън обратно към галерията.
— Приключихте ли с оценката на експонатите, предвидени за търга със сребърни предмети? — попита тя точно когато двамата скочиха в асансьора малко преди вратите да се затворят.
Натисна копчето с буквата „П“ върху него и асансьорът потегли към партера.
— Да, снощи. Общо в търга са включени сто трийсет и два предмета. Според мен ще успеем да ги продадем за около седем хиляди лири стерлинги.
— Сутринта видях за пръв път каталога — отбеляза Беки. — Както личи, Кати отново се е справила блестящо. Открих само две-три дребни грешки, но нека прегледам коректурите, преди да го пратите в печатницата.
— Разбира се — каза Саймън. — Ще я помоля днес следобед да ти ги донесе в кабинета.
Двамата слязоха от асансьора.
— Това момиче се оказа голяма находка — рече Беки. — Направо не проумявам какво е вършела в онзи хотел, където работеше, преди да дойде при нас. Ще ми бъде много мъчно за нея, когато се върне в Австралия.
— Ако се вярва на мълвата, мислела да поостане тук.
— Каква добра новина! Пък аз си мислех, че смята да стои в Лондон най-много две-три години и после да се прибере в Мелбърн.
— Да, така е. Но май съм на път да я убедя да остане още.
Беки понечи да разпита заместника си, но още щом влязоха в галерията, бе наобиколена от доста от подчинените си, дошли при нея по един или друг въпрос.
След като поговори с тях, тя прати една от продавачките да потърси Кати.
— В момента я няма, лейди Тръмпър — отвърна момичето. — Преди около час я видях да излиза.
— А знаеш ли къде е отишла?
— Съжалявам, но нямам представа.
— В такъв случай, веднага щом се върне, я помоли да дойде при мен в кабинета. През това време ми прати коректурите за каталога за сребърните предмети.
Докато вървеше към стаята си, й се наложи да спре още няколко пъти, за да обсъди един или друг проблем, възникнал в нейно отсъствие, така че, когато седна зад писалището, коректурите за каталога вече я чакаха. Беки запрелиства бавно страниците, като сравняваше всеки експонат със снимката и после проверяваше подробното описание. Тъкмо изучаваше фотографията на съдинката за горчица от времето на крал Джордж, за която преди години Чарли се бе изръсил доста в „Кристи“, когато на вратата се почука и в кабинета надзърна младо момиче.