Появи се в три и нещо, придружаван от сержант. Беки веднага заведе и двамата при началника на отдела Питър Фелоус. Той посочи почти незабележимата драскотинка, която бе открил върху сребърен поднос. Беки се свъси. Началникът на отдела прекъсна работата си и отиде при масата в средата на кабинета, където вече беше изложен сервизът от четири части.
— Красота! — възкликна инспекторът, след което се надвеси и погледна пробата. — Вероятно е произведен в Бирмингам някъде около 1820 година.
Беки вдигна вежда.
— Това ми е хобито — обясни инспекторът. — Сигурно по тази причина възлагат все на мен случаи като този.
Той извади от чантата си някаква папка и прегледа тестето снимки с приложено към тях подробно описание на сребърни предмети, откраднати наскоро в района на Лондон. Час по-късно волю-неволю се съгласи с Фелоус: никоя от тях не отговаряше на описанието на сервиза за чай от времето на крал Джордж.
— При нас не е получавано оплакване, че липсва такъв сервиз — призна Дийкинс. — Лъснали сте много добре предметите — обърна се той към Кати, — няма никаква надежда да открием отпечатъци.
— Съжалявам — промълви девойката и поруменя.
— Нямате вина, драга ми госпожице, просто сте проявили голямо старание. Де да можеше и моите сребърни предмети да изглеждат така! Все пак ще проверя в полицейския участък на Нотингам, може пък те да знаят нещо. Ако и там ударим на камък, за всеки случай ще разпратя описанието на сервиза до всички полицейски участъци в Обединеното кралство. Ще помоля да проверят и тая госпожа…
— Досън — каза Кати.
— Точно така, госпожа Досън. Това вероятно ще отнеме доста време, но веднага щом науча нещо, ще се свържа с вас.
— Между другото, търгът е след три седмици, във вторник — напомни Беки на инспектора.
— Дотогава ще се постарая да ви съобщя какво съм установил — обеща мъжът.
— Да оставим ли страницата в каталога, или предпочитате да изтеглим сервиза от търга? — поинтересува се Кати.
— А, не, не изтегляйте нищо. Много ви моля, оставете каталога така, както си е. Току-виж някой си познае сервиза и се свърже с нас.
„Някой вече го е познал“, помисли Беки.
— И понеже стана дума — продължи Дийкинс, — ще ви бъда много признателен, ако ми дадете за ден-два копие от снимката в каталога и някой от негативите.
Когато по време на вечеря същия ден Чарли разбра за сервиза, съветът му беше съвсем прост: не го включвай в търга и… повиши Кати.
— Не е толкова лесно да направя първото — отвърна Беки. — Тази седмица трябва да разпратим каталога. Как ще обясним на госпожа Досън, че сме махнали сервиза, завещан й от нейната мила майчица?
— Мен ако питаш, няма никаква мила майчица. А не си включила сервиза в търга, защото си имала всички основания да смяташ, че е откраднат.
— Направим ли го, нищо чудно да ни съдят за неспазване на договора — възрази жена му. — Ами ако се окаже, че госпожа Досън е напълно невинна? Ако тръгне да ни съди, няма да можем да се оправдаем с нищо.
— Ако тази Досън наистина е невинна, както смяташ, защо госпожа Трентам проявява такъв интерес към сервиза й за чай? Не знам защо, но ми се струва, че тя вече си има сервиз.
Беки прихна.
— О, има, и още как. Знам, защото дори съм го виждала, макар че така и не си получих обещаната чаша чай.
След три дни инспектор Дийкинс се обади по телефона на Беки, за да й съобщи, че в нотингамската полиция не разполагат със сведения в техния район да е откраднато нещо, което да отговаря на описанието на сервиза за чай, и че за пръв път от него са чули името на госпожа Досън. Ето защо той бил разпратил запитване до всички полицейски участъци в страната.
— Но — добави Дийкинс — полицаите в провинцията не са особено отзивчиви, когато трябва да предоставят сведения на колегите си в столицата.
Докато затваряше, Беки реши въпреки опасенията на Чарли да даде зелена светлина и да разпратят каталога, който замина още същия ден заедно с поканите за отбрани гости.
Двама журналисти бяха поръчали билети за търга. Понеже вече беше патила, Беки ги провери, колкото да научи, че и двамата работят за национални всекидневници и многократно са отразявали търговете в галерия „Тръмпър“.
Саймън Матюс беше на мнение, че Беки взима случката твърде присърце, докато Кати бе по-склонна да се съгласи със сър Чарлс, че е по-разумно да не включват в търга сервиза за чай, докато Дийкинс не потвърди, че той не е краден.