След отбоя две хиляди очи се затвориха и войниците в брезентовите палатки се опитаха да поспят. Всеки взвод бе излъчил по двама постови, които съгласно заповедта трябваше да се сменят на два часа с друга двойка, така че никой да не бъде лишен от почивка. По жребий на Чарли му се падна да дежури от четири часа нататък заедно с Томи.
Дълго се мята на бабунестата влажна френска земя и след неспокойната нощ се събуди в четири — изрита Томи, но той само се обърна и пак заспа. След няколко минути Чарли вече беше пред палатката — закопча куртката и се опита да се постопли, като се потупваше по гърба. Очите му свикнаха със здрача и той съзря редиците кафяви палатки, опънати докъдето поглед стига.
— Добро утро, ефрейторе — поздрави Томи, появил се някъде в четири и двайсет. — Случайно да ти се намира кибрит?
— Не. Трябва на всяка цена да пийна какао, нещо топло.
— На твоите заповеди, ефрейторе.
Томи се отправи към палатката на готвачите и след половин час се появи отново с две канчета топло какао и две парчета сухар.
— Но захар няма — предупреди той Чарли. — Пазят я само за сержантите и онези над тях. Казах им, че си предрешен генерал, ония обаче отсякоха, че всички генерали били в Лондон и спели сладко-сладко в леглата си.
Чарли се усмихна, обхвана с длани канчето и отпи бавно, за да се наслади на топлата напитка.
Томи огледа хоризонта.
— И къде са проклетите германци, за които ни надуха главите да ни разказват?
— Един бог знае — отвърна другият младеж. — Но можеш да бъдеш сигурен, че са някъде наблизо и вероятно също се питат къде сме ние.
В шест часа той вдигна от сън останалите от частта. Те станаха и се приготвиха за проверката: свалиха палатката и до шест и половина успяха да я сгънат на малък квадрат.
Тръбата изсвири отново — знак, че е време за закуска, и мъжете се наредиха на опашка, която би сгряла сърцето на всеки уличен търговец по Уайтчапъл Роуд.
Когато най-сетне дойде редът и на Чарли, той поднесе канчето, за да получи черпак лепкава каша и резен клисав хляб. Томи намигна на младока в дълга бяла куртка и панталони на сини карета.
— Само като си помисля колко съм чакал да я опитам тая прословута френска кухня!
— Колкото повече приближавате фронта, толкова по-лоша става храната — обеща готвачът.
Следващите десет дни прекараха в Етапл: сутрин маршируваха по дюните, следобед ги обучаваха как да се предпазват от отровния газ, а вечер капитан Трентам им обясняваше колко много начини имало да умрат.
На единайсетия ден си събраха багажа, сгънаха палатките и бяха строени по роти, за да посрещнат командващия полка.
Над хиляда мъже се наредиха на квадрат насред разкаляното френско поле — всички се питаха дали след трите месеца обучение и десетте дни „аклиматизация“ наистина са готови да се изправят лице в лице с мощта на германската войска.
— Може би и те са били обучавани само три месеца — отбеляза обнадежден Томи.
Точно в седем часа се появи и подполковник сър Данвърс Хамилтън, яхнал врана кобила, която спря пред множеството. Хамилтън се обърна към войската с реч, от която Чарли запомни само, че цели петнайсет минути кобилата не се е помръднала.
— Добре дошли във Франция — подхвана подполковник Хамилтън и намести монокъла върху лявото си око. — Жалко само, че не случихте на време. — Някой в строя се засмя. — Но се опасявам, че трябва да действаме бързо, така щото швабите да побегнат с подвити опашки към Германия, където им е мястото. — Този път се раздаде по-силен смях. — И не забравяйте, играем на чужд терен, а и германците си нямат и представа от правилата на крикета.
Отново екна смях, макар Чарли да подозираше, че подполковникът говори съвсем сериозно.
— Днес — продължи Хамилтън — поемаме към Ипр, където ще направим лагер, преди да предприемем нов и, надявам се, окончателен щурм срещу предната линия на германците. Този път съм убеден, че ще направим пробив и че славните стрелци от Кралския полк ще извоюват победа. Дано имате късмет и Бог да пази краля.
След възгласите „ура“ полковият оркестър засвири химна. Бойците запяха от сърце, с цяло гърло.