— От близо две години — обясни Даниъл. — Но не бъди несправедлив към себе си, татко, трябваше да имаш телескоп, за да виждаш какво става в края на всяка седмица в Кеймбридж. Ще ви доверя още една малка тайна. Кати не ми разрешаваше да ви казвам, докато мама не я покани в управата на галерията.
— Открай време се занимавам със сделки, моето момче — грейна в усмивка Чарли, — и мога да ти заявя, че взимаш най-доброто. — Даниъл също се усмихна. — Виж, за Кати не знам. Но как е станало?
— Запознахме се преди около година и половина, на празненството у вас, когато се преместихте в новата къща. Едва ли помните, сър Чарлс, но се сблъскахме на стълбите — обясни Кати, като си играеше нервно с кръстчето около врата си.
— Помня, как да не помня! Наричай ме Чарли де… като всички останали.
— Уточнили ли сте вече датата? — поинтересува се Беки.
— Смятаме да се оженим през великденската ваканция — отвърна Даниъл. — Ако ви е удобно, разбира се.
— Удобно ми е и следващата седмица — каза Чарли. — Не бих могъл да бъда по-щастлив. А къде ще е венчавката?
— В параклиса на колежа — отсече без колебание младежът. — Майката и бащата на Кати не са живи, решихме, че при тези обстоятелства вероятно ще бъде най-добре да се оженим в Кеймбридж.
— А къде ще живеете? — полюбопитства майка му.
— Зависи — отговори загадъчно синът й.
— От какво? — намеси се пак Чарли.
— Подадох документи за преподавател по математика в Кралския колеж в Лондон, знам от сигурен източник, че ще обявят решението най-много до половин месец.
— Има ли надежда да те вземат? — рече Беки.
— Нека го кажа така — отвърна младежът. — Следващия четвъртък съм поканен на обяд у ректора и тъй като никога през живота си не съм се виждал с въпросния господин… — Той млъкна насред изречението, прекъснат от телефона. — Кой ли е? — попита риторично. — В неделя чудовищата гледат да не ме безпокоят. — Вдигна слушалката и известно време мълча. — Да, тук е — рече след малко. — За кого да й предам? Ще й кажа. — Даниъл се извърна към майка си. — Търси те господин Бейвърсток, мамо.
Беки стана от фотьойла и взе слушалката от сина си, а Чарли я погледна притеснен.
— Вие ли сте, лейди Тръмпър?
— Да, аз съм.
— Безпокои ви Бейвърсток. Ще бъда кратък. Но първо съобщихте ли на Даниъл подробностите около завещанието на сър Реймънд?
— Не. Съпругът ми тъкмо се канеше да го направи.
— В такъв случай много ви моля, не му споменавайте нищо, докато ние с вас не се видим отново.
— Но… защо?
Беки си даде сметка, че ще се наложи да говори само адвокатът.
— Не е за по телефона, лейди Тръмпър. Кога смятате да се върнете в града?
— Довечера.
— На мнение съм, че се налага да се срещнем час по-скоро.
— Толкова ли е важно? — попита, все така озадачена, Беки.
— Да. В седем довечера удобно ли ви е?
— Да, сигурна съм, че дотогава ще се приберем.
— В такъв случай в седем ще бъда у вас на Итън Скуеър. И много ви моля, в никакъв случай не споменавайте на Даниъл за завещанието на сър Реймънд. Извинявайте, че говоря с недомлъвки, но се опасявам, че нямам друг избор. Дочуване, милейди.
— Дочуване — отвърна Беки и затвори.
— Някакъв проблем ли? — вдигна вежда Чарли.
— И аз не знам — отговори Беки и погледна мъжа си право в очите. — Господин Бейвърсток иска да ни види във връзка с книжата, за които ми съобщи през седмицата. — Чарли се свъси. — Настоя дотогава да не обсъждаме с никого подробностите.
— Звучи доста тайнствено — отбеляза Даниъл и се извърна към Кати. — Господин Бейвърсток, скъпа, е член на управителния съвет на сергията, човек, който смята, че ще наруши трудовия си договор, ако в работно време позвъни по телефона на жена си.
— Точно такива хора трябва да участват в управителния съвет на едно акционерно дружество.
— Всъщност си го виждала — допълни младежът. — И той беше заедно с жена си на увеселението, което мама даде в новата ни къща, но се опасявам, че не е от хората, които ще запомниш.
— Кой е рисувал тази картина? — попита ни в клин, ни в ръкав Чарли и се взря в акварела с изобразена на него река Кам, окачен над писалището на Даниъл.
Беки си помисли, че е сменил темата твърде рязко, и се замоли другите да не са забелязали.