— Ако не изпълните желанието й — поясни адвокатът, — госпожа Трентам възнамерява да разпрати предложението до всички акционери, а после да свика извънредно общо събрание, където лично да ги запознае със случая и да подложи въпроса на гласуване.
— В състояние ли е да го направи? — попита Чарли, за пръв път притеснен.
— Доколкото я познавам, не би хвърляла толкова дръзко ръкавицата, ако предварително не се е посъветвала с юристи.
— Имам чувството, че винаги ни изпреварва с един ход — тросна се ядосана Беки.
В гласа на Чарли също се долавяше тревога.
— Няма да й се налага да го прави, ако синът й е в управителния съвет. Той ще й докладва след всяко заседание.
— Както е тръгнало, май ще се ще наложи да приемем исканията й — въздъхна Беки.
— Съгласен съм с преценката ви, лейди Тръмпър — подкрепи я господин Бейвърсток. — Въпреки това реших, че е редно да ви предупредя за намеренията на госпожа Трентам, защото волю-неволю ще бъда длъжен на следващото заседание на управителния съвет да запозная с тях и членовете му.
Следващия вторник, за когато бе насрочено заседанието, отсъстваше единствен Саймън Матюс — наложи му се да замине за Женева, където се провеждаше търг на скъпоценни камъни, но Чарли го увери, че присъствието му няма да е от решаващо значение. След като господин Бейвърсток обясни на членовете последиците от предложението на госпожа Трентам, всички около заседателната маса заговориха в един глас.
Чарли възстанови някакво подобие на ред и каза:
— Искам още от самото начало да е ясно какво мисля по въпроса. Категорично съм против това предложение. Не вярвам на тази жена и никога не съм й вярвал. И не само това, смятам, че целта й в крайна сметка е да навреди на акционерното дружество.
— Но след като, господин председателю, е решила да продаде парцела на Челси Терас на онзи, който й предложи най-висока цена — възрази Пол Мерик, — с получените пари тя със сигурност би могла да закупи, когато пожелае, десет на сто от акциите на дружеството. Имаме ли някакъв избор?
— Да, имаме — не желая да търпим в управителния съвет нейния син — натърти Чарли. — Не забравяйте, че едно от условията на госпожата е да му предложим място в съвета.
— Но ако той притежава десет на сто от дружеството — рече Мерик, — а доколкото знаем, може би ще се сдобие и с повече, просто е наш дълг да го приемем като член на съвета.
— Не е задължително — изтъкна Чарли. — Особено ако сме убедени, че иска да участва в съвета единствено за да превземе отвътре дружеството. Последното, което ни трябва, е човек, който е враждебно настроен към нас.
— Последното, което ни трябва, е да се охарчваме излишно за някаква си дупка в земята.
Известно време всички мълчаха — осмисляха двете противоположни становища.
— Нека видим какви ще бъдат последиците, ако отхвърлим условията на госпожа Трентам и започнем да наддаваме на свободния пазар за парцела — намеси се и Тим Нюман. — Това, сър Чарлс, едва ли е най-евтиният подход, защото ви уверявам, че „Сиърс“, „Бутс“, „Фрейзър“ и „Джон Луис“ — да не изреждам всичките — само чакат да отворят нови магазини точно насред „Тръмпър“.
— И така, в крайна сметка вероятно ще се окаже, че ще ни излезе по-скъпо, ако отхвърлим предложението на госпожата, каквото и да е личното ви отношение към нея, господин председателю — отсече Мерик. — А и разполагам и с други сведения, които в светлината на това обсъждане съветът сигурно ще сметне за уместни.
— И какви са тези сведения? — попита Чарли и застана нащрек.
— На колегите ми от управителния съвет вероятно ще им бъде интересно да научат — подхвана доста високопарно Мерик, — че Найджъл Трентам току-що се е разделил с „Киткат и Ейкън“, иначе казано, бил е уволнен. Както личи, в тези тежки времена не се е оказал на висотата на задълженията си. Ето защо поне според личното ми мнение присъствието му в тази зала надали ще ни притесни особено сега или в бъдеще.
— Въпреки това той пак ще уведомява майка си за всяка стъпка, която предприемаме — напомни Чарли.
— Тя сто на сто се вълнува много дали се купуват женските кюлоти на третия етаж — подметна Мерик. — Да не говорим пък за главоболията, които миналия месец си имахме със спуканата тръба в мъжката тоалетна. Да, господин председателю, ще бъде неразумно, дори безотговорно да отхвърлим такова предложение.