Откакто бях в Англия, не бях срещала това име и се запитах дали собственикът на магазина не е роднина на ефрейтора и дали няма да ми помогне да го издиря. Реших още първия ден, когато съм в почивка, да се върна в музея в Хаунслоу и да проверя дали моят еднокрак приятел може да ми помогне.
— Радвам се, драга ми госпожице, че ви виждам отново — рече ми той, когато отидох на гишето.
Бях трогната, че ме помни.
— Пак ли ви трябват някакви сведения?
— Да — отвърнах. — Дали ефрейтор Тръмпър не е…
— Да, именно нашият Чарли Тръмпър е честният търговец. Но сега вече той е сър Чарлс и притежава доста магазини на Челси Терас.
— Така си и мислех.
— Миналия път тъкмо се канех да ви кажа, когато изхвърчахте от музея, драга ми госпожице — усмихна се сержантът. — Щях да ви спестя разкарването с влака и около половин година време.
На другата вечер, вместо да отида да гледам Грета Гарбо в кино „Гейт“ в Нотинг Хил, седнах на една стара пейка на отсрещния тротоар на Челси Терас и загледах витрините. Сър Чарлс очевидно притежаваше почти всички магазини по улицата. Само недоумявах как така е допуснал точно по средата да зее това празно пространство.
Следващият ми проблем бе как да се добера до Тръмпър. Единственото, което ми хрумна, бе да занеса медала в галерията на номер едно и да поискам да му направят оценка — а после да се моля.
Следващата седмица бях дневна смяна в хотела, та успях да се върна на Челси Терас номер едно едва по-следващия понеделник следобед, когато показах на момичето зад щанда Военния кръст и го попитах дали могат да ми кажат колко приблизително струва. Младата жена го погледа, погледа и повика някакъв висок внимателен господин, който да си каже мнението. Той също го разглежда доста дълго.
— Умален Военен кръст — оповести, — носи се с парадна униформа по време на празненства, струва около десет лири стерлинги. — Непознатият се поколеба. — Но ако желаете, в „Спинк“ на Кинг стрийт номер пет ще ви направят по-точна оценка.
— Благодаря ви — рекох аз — не бях научила нищо ново, а не ми хрумваше как точно да попитам за военното минало на сър Чарлс Тръмпър.
— Нещо друго? — поинтересува се мъжът, защото продължавах да стоя като пуснала корени.
— Как мога да постъпя на работа тук? — изтърсих аз и се почувствах доста глупаво.
— Просто напишете молба — посочете какво сте завършили и къде сте работили досега, до няколко дни ще ви отговорим.
— Благодаря — повторих и си тръгнах, без да казвам нищо повече.
Вечерта седнах и написах черновата на дълга-предълга автобиография, в която посочих, че съм завършила изкуствознание. След като го видях написано, ми се стори твърде неубедително.
На сутринта преписах автобиографията върху най-хубавата хартия с името на хотела в горния край и понеже не знаех друго име освен Тръмпър, адресирах плика до отдел „Кадри“, Челси Терас номер едно, Лондон.
Следващия следобед го занесох лично на момичето, което седеше зад щанда в галерията — не се и надявах да получа отговор. Пък и не бях много сигурна какво точно ще правя, ако вземат, че ме одобрят — след няколко седмици смятах да се прибирам в Мелбърн, а дори и да работех в галерията, не виждах как това ще ми помогне да се добера до сър Чарлс.
Десет дни по-късно получих писмо, в което служителят, отговарящ за кадрите, ми съобщаваше, че ме канят на интервю. От спечелените с кървава пот пари се охарчих с цели четири лири стерлинги и петнайсет шилинга за рокля, която изобщо не ми беше по джоба, и се явих за интервюто близо час преди посоченото време. Наложи се да обиколя няколко пъти улицата. През този час установих, че сър Чарлс май наистина продава всичко, за което човек може да се сети, стига, разбира се, да има пари да си плати.
Най-сетне единият час мина, аз влязох в галерията и се представих. Поведоха ме по стълбите към последния етаж. Жената, която провеждаше интервюто, каза, че не проумявала защо при това образование си пилея времето като хотелска камериерка и аз й обясних, че на онези, които не могат да си платят пътя до Англия, им предлагат работа само по хотелите.
Тя се усмихна, после ме предупреди, че ако съм искала да работя в галерията, трябвало да започна от най-ниското стъпало — така било с всички. Който покажел качества, доста бързо се издигал.