— И аз навремето съм започнала като най-обикновена продавачка в „Сотби“ — рече ми жената.
Идеше ми да я попитам колко е продължило това.
— Много ми се иска да постъпя в „Тръмпър“ — обясних й аз, — но за жалост по договор съм длъжна да работя още два месеца в хотел „Мелроуз“.
— В такъв случай ще се наложи да ви почакаме — отвърна без колебание жената. — На първи септември, госпожице Рос, можете да започнете долу като продавачка. До края на седмицата ще оформя документите.
Бях толкова развълнувана, че съвсем забравих защо изобщо съм искала да постъпя на работа тук — спомних си чак когато жената ми прати обещания документ и аз разчетох подписа в долния му край.
40.
Кати бе работила като продавачка долу в галерия „Тръмпър“ само единайсет дни, когато Саймън Матюс я повика да му помага в подготовката на каталога за търга с произведения на италианската живопис. Той пръв бе забелязал, че като предна отбранителна линия на галерията момичето се справя с безбройните искания, стоварващи се върху него, без постоянно да се допитва до началниците. Кати се трудеше в галерията точно толкова усърдно, както и в хотел „Мелроуз“, но с една малка разлика: тук й харесваше.
За пръв път през живота си усети, че е част от едно голямо семейство, защото Ребека Тръмпър се държеше много ведро и приятелски с всичките си подчинени и се отнасяше с тях като с равни. Заплатата й бе далеч по-щедра, отколкото оскъдния минимум, който бе получавала при предишния си работодател, а стаята, която й дадоха над месарницата на номер сто трийсет и пет, бе същински палат в сравнение с дупката в дъното на хотела.
Вече не й се струваше чак толкова важно да научава още нещо за баща си, сега тя искаше да докаже, че е заслужила мястото си в галерията. Докато подготвяха каталога за търга с италианските картини, й възложиха да провери предисторията на всяко от петдесет и деветте платна, включени в него. Кати обиколи надлъж и шир Лондон: ходеше по библиотеките и звънеше по галериите, за да не пропусне и най-малката подробност. Накрая остана само една картина, за която не откри нищо: Богородицата с Младенеца, за която се знаеше единствено, че първоначално е била в колекцията на сър Чарлс Тръмпър, а сега е собственост на някоя си госпожа Кити Бенет.
Кати помоли шефа на отдела Саймън Матюс да я насочи и той й обясни, че според него платното вероятно е от школата на Бронзино.
Саймън, който щеше да провежда търга, я посъветва да погледне в архива с изрезки от вестници.
— От тях ще научиш почти всичко, което трябва да знаеш за семейство Тръмпър.
— А къде е този архив?
— На четвъртия етаж, в тясна стаичка в дъното на коридора.
Когато накрая Кати намери килера с архива, се наложи да избърше пласта прах и дори да махне някоя и друга паяжина. Седна с подгънати нозе на пода и се зае да отгръща страниците, погълната от възхода на Чарлс Тръмпър, започнал като продавач на сергия в Уайтчапъл, за да стигне до строежа на кулите „Тръмпър“ в Челси. Макар че в онези първи години вестникарските материали бяха твърде откъслечни, Кати откри в „Ивнинг Стандард“ кратка дописка, от която направо застина. От времето страницата беше пожълтяла, в горния десен ъгъл бе отпечатана датата: осми септември 1922 година, която почти не се четеше.
Вчера сутринта в дома на господин и госпожа Тръмпър на Гилстън Роуд номер единайсет е проникнал висок мъж около трийсетте, небръснат и облечен в износен шинел. Избягал е с малка маслена картина, която вероятно не е особено ценна. По това време в къщата е била госпожа Тръмпър, бременна в седмия месец, която от уплаха е припаднала. По-късно съпругът й я е откарал по спешност в болница „Гай“.
Там завеждащият хирургическото отделение господин Армитидж я е оперирал незабавно, но момиченцето се е родило мъртво. Госпожа Тръмпър ще остане още няколко дни под лекарско наблюдение в болницата.
Който по онова време е бил в района, нека се свърже с полицията.
Погледът на Кати падна върху втора статия, излязла около три седмици по-късно.
Полицаите са открили захвърлен шинел, с който вероятно е бил облечен мъжът, проникнал сутринта на седми септември в дома на господин и госпожа Тръмпър на Гилстън Роуд номер единайсет в Челси. Установено е, че шинелът принадлежи на капитан Трентам от Кралския стрелкови полк, който доскоро е служил в Индия.