Кати прочете втори, после трети път вестникарските дописки. Нима наистина беше дъщеря на човек, който се е опитал да ограби сър Чарлс и носи вина за смъртта на второто му дете? И какво общо имаше с всичко това картината? Как госпожа Бенет се е сдобила с нея? И по-важно, защо лейди Тръмпър е проявила интерес към маслено платно на неизвестен художник, което очевидно нямаше стойност? След като не можа да си отговори на всички тези въпроси, Кати събра изрезките от вестници и ги пъхна най-отдолу в купчината. Изми си ръцете. Идеше й да се върне долу и да зададе един по един въпросите и на лейди Тръмпър, но знаеше, че това е невъзможно.
Каталогът вече бе готов и се продаваше близо от седмица, когато лейди Тръмпър повика в кабинета си Кати. Момичето се притесни, да не би да е изскочила някоя ужасна грешка или някой да е открил нещо за Богородицата с Младенеца, което тя е трябвало да включи в каталога.
След като момичето влезе в кабинета, Беки му каза:
— Моите поздравления!
— Благодаря ви — пророни Кати, макар и да не знаеше за какво точно я хвалят.
— Каталогът се е разграбил до последната бройка и сега трябва бързичко да правим допечатка.
— Съжалявам само, че така и не открих нищо за картината на съпруга ви — рече Кати, изпитала облекчение, че Ребека я е повикала не заради това.
Надяваше се и шефката да сподели с нея как сър Чарлс се е сдобил с малкото маслено платно и дори да хвърли някаква светлина върху връзката му с капитан Трентам.
— Не се изненадвам — каза Беки, без да дава повече обяснения.
„Знаете ли, в архива се натъкнах на статия, където се споменава капитан Гай Трентам, и се питах…“, искаше й се на Кати да каже, но тя продължи да мълчи.
— Желаеш ли другата седмица и ти да помагаш в търга? — попита Беки.
В деня, за когато беше насрочен търгът с произведения на италианската живопис, Кати бе обвинена от Саймън, че „си е глътнала езика“.
Търгът започна много добре, всички картини се продаваха над предварително определената цена и Кати бе много щастлива, когато „Базилика Сан Марко“ достигна рекордна за Каналето сума.
След като малкото маслено платно на сър Чарлс замени шедьовъра, Кати усети, че настръхва. Вероятно заради начина, по който светлината падаше върху картината, момичето веднага разбра, че и това е шедьовър. Първото, което й хрумна, бе, че й се иска много да купи платното, жалко само, че не разполагаше с двеста лири стерлинги.
Когато изображението на Богородица бе свалено от статива, Кати се притесни много. Непознатият вероятно беше прав в твърдението, че това всъщност е оригинал на Бронзино. Тя не беше срещала по-прекрасен образец на типичните за живописеца закръглени младенци с озарени от слънцето ореоли. Лейди Тръмпър и Саймън не стовариха вината върху Кати и продължиха да убеждават всички, че картината е копие и галерията знае за нея от години.
След края на търга младата жена се зае да сверява етикетите отзад на картините, за да е сигурна, че са в правилната последователност и няма да станат грешки. Саймън бе застанал малко встрани и обясняваше на собственика на една галерия кои платна не са достигнали предварително определените цени и затова ще бъдат продадени отделно. Момичето се вцепени, когато веднага щом галеристът си тръгна, лейди Тръмпър се обърна към Саймън и възкликна:
— Тая проклетия Трентам пак започна с нейните номера. Видя ли я дъртата вещица, седеше в дъното на залата?
Саймън кимна, но не отвърна нищо.
Някъде седмица след като епископът на Реймс каза тежката си дума, Саймън покани Кати на вечеря в жилището си в Пимлико.
— Правим малък празник — добави той и обясни, че е повикал всички, участвали пряко в търга с италиански картини.
Вечерта Кати отиде у Саймън и завари почти всички от отдел „Стари майстори“ — вече си пийваха вино, а когато седнаха да вечерят, само Ребека Тръмпър я нямаше. За кой ли път Кати почувства, че дори когато отсъстват, Тръмпърови умеят да създават задушевна, едва ли не семейна атмосфера. Гостите си хапнаха до насита от супата от авокадо, а после и от дивата патица, която, както научиха, Саймън бил приготвял цял следобед. Кати и един младеж на име Джулиан от отдел „Редки книги“ останаха след другите, за да помогнат с чистенето.
— Не си играй да миеш чиниите — рече Саймън. — Все пак имам домашна помощница, тя какво ще прави утре цяла сутрин?