— Това може да го каже само един мъж — отвърна Кати и продължи да мие съдовете. — Но да ти призная, останах от користни подбуди.
— Я да чуем! — подвикна домакинът, след което грабна кърпата уж да помогне на Джулиан, който подсушаваше чиниите.
— Коя е госпожа Трентам? — попита ни в клин, ни в ръкав Кати. Саймън се извърна рязко и я изгледа, затова тя добави притеснена: — Чух, че Беки споменава името й няколко минути след като търгът приключи и онзи тип с туиденото сако, дето вдигна такава шумотевица, изчезна.
Известно време мъжът не отговори, сякаш умуваше какво да каже. След още две подсушени чинии подхвана:
— Всичко е започнало много отдавна, още преди да се появя аз. А имай предвид, че съм работил заедно с Беки в „Сотби“ цели пет години, преди тя да ме повика в галерия „Тръмпър“. Да ти призная, и аз не знам защо двете с госпожа Трентам се мразят толкова много, знам обаче, че през Първата световна война синът на госпожа Трентам — Гай, и сър Чарлс са воювали заедно и че Гай Трентам е свързан по някакъв начин с картината на Богородица и Младенеца, която беше извадена от търга. Единственото, което съм научил през годините освен това, е, че Гай Трентам се е вдигнал и е заминал за Австралия малко след като… ей, това беше една от най-хубавите ми чаши за кафе!
— Извинявай — каза Кати. — Ужасно недодялана съм. — Тя се наведе и започна да събира ситните парчета порцелан, пръснали се из цялата кухня. — От къде да купя същата чаша?
— На щанда за стъклария в универсален магазин „Тръмпър“ — отговори Саймън. — Вървят по два шилинга едната. — Кати се засмя. — Но ти все пак послушай съвета ми — добави мъжът. — Помни, че по-старите служители си имаме златно правило за тая госпожа Трентам.
Кати спря да събира парчетата.
— Никога не я споменаваме пред Беки, освен ако тя не засегне темата. И за нищо на света не изричаме името в присъствието на сър Чарлс. Направиш ли го, нищо чудно да те уволни веднага.
— Едва ли ще имам тази възможност — рече младата жена. — Не съм го срещала никога. Виждала съм го отблизо само на търга с италиански картини, когато седеше на седмия ред.
— Е, това поне можем да ти го уредим — каза домакинът. — Нали нямаш нищо против да ме придружиш другия четвъртък у Тръмпърови, организират празненство в новия си дом на Итън Скуеър.
— Сериозно ли говориш?
— Съвсем сериозно — потвърди Саймън. — Сър Чарлс едва ли ще погледне с добро око, ако му се появя с Джулиан.
— В галерията съм отскоро, няма ли да е твърде самонадеяно да се появя под ръка с началника на отдела?
— Сър Чарлс не знае какво означава думата „самонадеяно“.
По време на обедната почивка Кати прекара доста часове по магазините за дамско облекло в Челси, докато избере тоалет, според нея подходящ, за да се яви с него на празненството у Тръмпърови. Накрая се спря на слънчогледово жълта рокля с широк колан, която според продавачката била идеална за коктейли. В последния момент Кати се притесни, че дължината — или липсата на такава, вероятно е прекалено дръзка за случая. Но когато Саймън дойде да я вземе от жилището й на Челси Терас номер сто трийсет и пет, първото, което й каза, бе:
— Ще бъдеш сензацията на вечерта, така да знаеш.
От безусловното му одобрение тя се почувства по-самоуверена — най-малкото докато застанаха на стълбите пред дома на семейство Тръмпър на Итън Скуеър.
Когато Саймън почука на вратата на своите работодатели, Кати се замоли да не й проличи, че никога досега не са я канили в такава красива къща. Ала от опасенията й не остана следа, когато икономът им отвори и ги покани вътре. Вниманието й веднага бе приковано от нещо. Докато другите пресушаваха сякаш безбройните бутилки шампанско и си похапваха от сандвичите върху разнасяните от прислугата подноси, тя насочи вниманието си другаде и дори тръгна нагоре по стълбището, като пиеше с очи всяка от изникващите пред нея неописуеми наслади.
Първо Курбе — натюрморт във великолепни червени, оранжеви и зелени тонове, после Пикасо — два гълъба с почти докосващи се човки, заобиколени от розови цветя, след още едно стъпало погледът на Кати падна върху платно на Писаро с изобразена на него старица, понесла на гръб наръч сено — преобладаваха различните отсенки на зеленото. Ала младата жена направо затаи дъх, когато зърна картината на Сисле — Сена, нарисувана така, че да изпъкнат всички пастелни оттенъци.