— Ние не сме обслужващо предприятие. Наш дълг е акционерите да получават срещу вложените пари добри дивиденти — напомни Трентам. — Настоявам да гласуваме — добави той, без да си прави труда да опровергава доводите на Кати.
Загуби гласуването с шест гласа „против“ и три — „за“, и Чарли реши, че след такъв резултат могат да преминат към точка седма — предложението целият колектив да отиде на „Уестсайдска история“ в „Одеон“ на Лестър Скуеър. Но Джесика Алън тъкмо бе вписала в протокола имената, когато Найджъл Трентам скочи на крака и каза:
— Искам да съобщя нещо, господин председателю.
— Не е ли по-добре да го направите в точка „Разни“? — попита невинно Чарли.
— Когато стигнете до точка „Разни“, господин председателю, аз вече няма да съм тук — отсече хладно другият мъж. Извади от вътрешния джоб на сакото си лист хартия и зачете от него — очевидно се беше подготвил предварително. — Смятам за свой дълг да уведомя управителния съвет — заяви Трентам, — че до няколко седмици ще притежавам трийсет и три на сто от акциите на „Тръмпър“. При следващата ни среща ще настоявам за няколко промени в структурата на акционерното дружество и не на последно място, в състава на хората около тази маса. — Той замълча, погледна Кати и допълни: — Сега смятам да си тръгна, за да обсъдите на спокойствие последиците, произтичащи от това мое изявление.
Изтика стола назад точно когато се намеси и Дафни.
— Не разбирам накъде биете, господин Трентам.
Той се подвоуми, сетне отсече:
— В такъв случай, лейди Уилтшир, вероятно се налага да обясня по-подробно.
— Много мило от ваша страна.
— На следващото заседание — продължи невъзмутимо Трентам — ще приема да бъда предложен и одобрен за следващия председател на управителния съвет на „Тръмпър“. Ако случайно не бъда избран, веднага ще се оттегля от съвета и ще свикам пресконференция, на която ще оповестя, че възнамерявам да закупя на по-висока от пазарната цена всички останали акции на дружеството. Би трябвало да сте наясно, че ще разполагам със средствата, необходими, за да се справя с това предизвикателство. За да стана собственик на мажоритарния дял, ми трябва само още пакет от осемнайсет на сто, затова според мен е най-разумно сегашните членове на управителния съвет да се примирят с неизбежното и да си подадат оставките, за да си спестят неудобството да бъдат уволнени. Очаквам да видя един-двама измежду вас и на следващото заседание на управителния съвет.
Той и двамата му колеги се изправиха и излязоха от залата.
Настана мълчание, нарушено отново от Дафни, която попита:
— Какво е събирателното за няколко лайна?
Всички прихнаха, с изключение на Бейвърсток, който изсумтя:
— Бунище.
— Е, вече чухме сигнала за битка — намеси се и Чарли. — Да се надяваме, че на всички ни стиска да я поведем. — Той се обърна към господин Бейвърсток и попита: — Можете ли да обясните на управителния съвет как стоят нещата с акциите, купени от попечителски фонд „Хардкасъл“?
Старецът вдигна бавно глава и погледна Чарли.
— Не, не мога, господин председателю. Всъщност съжалявам много, но трябва да уведомя управителния съвет, че също си подавам оставката.
— Как така? — изуми се Беки. — Винаги досега сте ни подкрепяли — и в добро, и в лошо.
— Извинявайте, лейди Тръмпър, но не съм в състояние да разкрия причините.
— А възможно ли е да преразгледате становището си? — поинтересува се Чарли.
— Не, сър — отсече адвокатът.
Чарли закри веднага заседанието, въпреки че всички заговориха в един глас, и побърза да излезе заедно с Бейвърсток от залата.
— Какво ви кара да подавате оставка? — попита пак Чарли. — След всичките тези години?
— Предлагам, сър Чарлс, да се срещнем утре, за да обсъдим причините.
— Както искате. Само ми кажете защо решихте да ни напуснете точно когато имаме най-голяма нужда от вас.
Господин Бейвърсток спря като закован.
— Сър Реймънд предчувстваше, че това може да се случи — отвърна тихо адвокатът. — Ето защо ми е дал съответните нареждания.
— Пак не ви разбирам.
— Точно за това ми се иска утре да се видим, сър Чарлс.