Чарли понечи да попита нещо, но господин Бейвърсток вдигна ръка.
— Стана ми ясно — продължи адвокатът, — че сър Реймънд е включил точка двайсет и втора просто за да ви даде достатъчно време, през което да съберете сили и да се противопоставите на домогванията на господин Найджъл Трентам да превземе отвътре акционерното дружество. Сър Реймънд е оставил и указания, след като от смъртта на дъщеря му мине известно време, да пусна обяви в „Таймс“, „Дейли Телеграф“, „Гардиан“ и в други вестници — където сметна за уместно, за да установя дали няма още лица в правото си да претендират за част от наследството. В случай че такива хора се появят, те трябва да се обърнат именно към нашата адвокатска кантора. Тринайсет по-далечни роднини на сър Реймънд вече получиха сумата от хиляда лири стерлинги всеки, твърде възможно е обаче да има и други братовчеди или далечни родственици, за чието съществуване сър Реймънд не е знаел, но които също имат право на част от оставеното от него. Тази уговорка просто е развързала ръцете на стареца да добави и условието за двете години. Доколкото разбирам, сър Реймънд е бил готов да завещае още хиляда лири стерлинги на някой роднина, когото е пропуснал, само и само да ви предостави повечко време и вие да не се чувствате притиснат до стената. Между другото — рече Бейвърсток, — реших към списъка на вестниците, посочени в завещанието, да добавя „Йоркшир Поуст“ и „Хъдърсфийлд Дейли Екзаминър“, понеже в графство Йоркшир семейството има доста роднини.
— Колко далновиден и прозорлив е бил старецът! — възкликна Чарли. — Жалко, че не съм го познавал.
— Мога да заявя достатъчно убедено, сър Чарлс, че сър Реймънд щеше да ви бъде симпатичен.
— Много мило от ваша страна, стари ми приятелю, че ме уведомихте как стоят нещата.
— Излишно е да ми благодарите — рече адвокатът, — сигурен съм, че ако беше на мое място, сър Реймънд щеше да постъпи точно така.
— Ако бях казал на Даниъл истината за баща му…
— Пестете си силите за основната битка — спря го Бейвърсток. — Може би още не всичко е изгубено и ще бъде жалко, ако пропилеем възможностите, които сър Реймънд ни е предоставил със своята прозорливост.
На седми март 1962 година, деня, когато госпожа Трентам почина, според индекса, поместен във „Файненшъл Таймс“, акциите на „Тръмпър“ вървяха по една лира стерлинга и два шилинга едната, само месец по-късно цената им бе скочила с цели три шилинга.
Първият съвет, който Тим Нюман даде на Чарли, бе в никакъв случай да не се разделя с акциите, които вече притежава, и през следващите година-две да не пуска при никакви обстоятелства още акции на борсата. Препоръча и ако междувременно имат излишни пари в брой, Чарли и Беки да изкупуват всички акции, появили се на борсата.
Ала последният съвет се оказа неизпълним: още в мига, когато на пазара се появеше по-голям пакет акции, те биваха изкупувани от неизвестен посредник, очевидно получил нареждане да ги взима, каквато и да е цената. И посредникът, с когото работеше Чарли, успя да се сдобие с известен брой акции, но само от хора, които не желаеха да сключват сделки на борсата. Чарли със свито сърце плащаше завишените цени — още помнеше, че последния път, когато е прекалил със заемите, се е разминал на косъм с фалита. В края на годината акциите на „Тръмпър“ се търгуваха по една лира стерлинга и седемнайсет шилинга. Хората, готови да се разделят със своите акции, станаха още по-малко, когато „Файненшъл Таймс“ предупреди читателите си, че през следващата година и половина за дружеството вероятно ще се поведе кървава битка.