— Но какво изобщо очакваш да намериш, след като пристигнеш там?
Чарли погледна жена си, както пристягаше каишите на куфара.
— Подозирам, че единствена госпожа Трентам е знаела отговора на този въпрос.
44.
Когато трийсет и четири часа по-късно самолетът кацна в топлата, огряна от слънцето вечер на летище „Кингсфорд Смит“ в Сидни, Чарли усети, че ако има нужда от нещо, то това е да си отспи. След гишето за митническа проверка го чакаше снажен младеж, облечен в лек бежов костюм — пристъпи напред и се представи като Тревър Робъртс, адвоката, препоръчан му от Бейвърсток. Беше едър, добре сложен и червенокос, със силен загар — очевидно прекарваше съботните следобеди по кортове и игрища. Веднага пое от Чарли количката с натоварения на нея багаж и я забута с напета походка към изхода с табела „Паркинг“.
— Не се налага да караме куфарите в хотел — обясни младежът, докато държеше вратата. — Ще оставим всичко в автомобила.
— Дали съветът, който ми давате, е разумен? — попита той задъхан — едва успяваше да настигне младия адвокат.
— Повече от разумен, сър Чарлс, нямаме никакво време за губене. — Спря с количката край бордюра и шофьорът натовари куфарите в багажника на автомобила. Чарли и господин Робъртс се качиха отзад. — Генерал-губернаторът на Великобритания ви е поканил на прием в резиденцията си, който започва в шест часа, освен това искам още тази вечер да хванем последния самолет за Мелбърн. Разполагаме само с шест дни, не можем да си позволим да ги пилеем някъде другаде.
Още когато австралиецът му подаде дебелата папка, Чарли разбра, че двамата ще се сработят. Заслуша съсредоточено младия адвокат, който му обясни как предвижда да разпределят времето през следващите три дни. Докато автомобилът се носеше към покрайнините на града, Чарли не пропускаше и дума, изречена от Робъртс, и само от време на време го караше да повтори или да уточни по-подробно нещо. Мъчеше се да свикне с разликата в подхода на господин Робъртс и на всички други адвокати, с които беше работил в Англия. Когато бе помолил господин Бейвърсток да му намери най-умния и оправен млад адвокат в Австралия, не беше и подозирал, че той ще се спре на юрист, който да е толкова различен от самия него.
Автомобилът все така се носеше шеметно по магистралата към резиденцията на генерал-губернатора, а през това време Робъртс, който бе закрепил върху коленете си няколко папки, продължаваше подробния си доклад:
— Отиваме на приема у генерал-губернатора — поясни той — само защото през следващите няколко дни можем да опрем до помощта му. После тръгваме за Мелбърн, защото всеки път, когато някой от кантората се натъкне на следа, тя като че ли води към кабинета на началника на мелбърнската полиция. За утре сутринта съм ви уредил среща с него, но както вече ви предупредих, той не е особено отзивчив с подчинените ми.
— Защо така?
— Назначен е отскоро и сега се опитва да докаже, че ще се отнася към всички безпристрастно… освен към англичаните.
— Какво са му направили англичаните?
— Нищо, просто като всеки австралиец второ поколение ги мрази… или най-малкото се прави, че ги мрази — подсмихна се Робъртс. — Но мен ако питате, наистина има само една прослойка, която ненавижда повече.
— Кого, престъпниците ли?
— А, не. Адвокатите — уточни младежът. — Както виждате, всичко е срещу нас.
— Успяхте ли все пак да измъкнете нещичко от него?
— Не много. Онова, което ни каза, го има, общо взето, и в регистрите. Например, че на двайсет и седми юли 1926 година Гай Трентам е убил в пристъп на ярост жена си, като я е намушкал няколко пъти с нож, докато се е къпела. За всеки случай после й е държал главата под водата — да не би да прескочи трапа. Страница шестнайсета от папката, която ви предоставих. Освен това знаем, че на двайсет и трети април 1927 година той е бил обесен за извършеното престъпление, въпреки че генерал-губернаторът е получил множество молби за помилване. Виж, не успяхме да установим дали е имал деца. Единствен вестник „Ейдж“, който излиза в Мелбърн, е пуснал дописка за съдебния процес, в нея обаче не се споменава за деца. Но това не е изненадващо, съдията не би позволил на процеса да се говори за децата, освен ако това не хвърля някаква светлина върху престъплението.
— А как е моминското име на жена му? То със сигурност би ни насочило.
— И да ви го кажа, няма да ви хареса, сър Чарлс — рече Робъртс.