— Нищо, нека опитаме.
— Жената се е казвала Смит, Ана Хелън Смит, ето защо през краткото време, с което разполагахме, насочихме усилията си към Трентам.
— И въпреки това не сте попаднали на никакви сигурни следи, така ли?
— Опасявам се, че да — потвърди адвокатът. — Дори и по онова време в Австралия да са живели деца с името Трентам, не успяхме да ги открием. Подчинените ми в адвокатската кантора разговаряха поотделно с всеки на име Трентам, вписан в националния регистър, включително с един от Курабулка, селце с население от единайсет души, до което се стига за три дни с автомобил и пеш.
— Въпреки неуморните ви усилия, Робъртс, предполагам, че все има още някои места, където можем да надзърнем.
— Не го изключвам — призна адвокатът. — По едно време дори се питах дали, когато е пристигнал в Австралия, Трентам не си е сменил името, но началникът на полицейското управление потвърди, че делото, което се пази при тях в Мелбърн, е на името на Гай Франсис Трентам.
— Щом името е същото, значи и детето, ако има такова, може да бъде открито.
— Невинаги. Съвсем наскоро имах клиентка, чийто мъж бил пратен зад решетките за непредумишлено убийство. Тя си върнала моминското име, което дала и на единственото си дете — показа ми как е заличила от регистрите всички следи от името си по мъж. Не забравяйте и че в нашия случай става въпрос за дете, родено някъде между 1923 и 1925 година — било е достатъчно от документацията да изчезне и един-единствен лист, за да се заличи всяка връзка между това дете, ако е имало такова, и Гай Трентам. Ако това наистина е станало, Австралия е доста голяма и ние все едно търсим прословутата игла в купата сено.
— Но аз разполагам само с шест дни — каза притеснен Чарли.
— Хич и не ми напомняйте — отвърна Робъртс точно когато автомобилът влезе през портала в резиденцията на генерал-губернатора и понамали скоростта. — Отделил съм на приема най-много един час — предупреди младият адвокат. — Единственото, което искам от генерал-губернатора, е да обещае, че преди срещата утре ще се обади по телефона на началника на полицията в Мелбърн, за да го помоли да е възможно най-отзивчив. Но когато, сър Чарлс, ви кажа, че трябва да тръгваме, значи наистина трябва да тръгваме.
— Разбрах — рече Чарли — струваше му се, че отново е редник на плаца в Единбург.
— Между другото — добави Робъртс, — генерал-губернаторът се казва сър Оливър Уилямс. На шейсет и една години е, навремето е бил офицер в гвардията, родом е от някакво селце на име Тънбридж Уелс.
След две минути те вече влизаха в салоните на резиденцията.
— Колко се радвам, сър Чарлс, че успяхте да дойдете! — възкликна висок мъж, облечен в изискан раиран костюм с двуредно закопчаване и вратовръзка, каквато носеха всички гвардейци.
— Благодаря ви, сър Оливър.
— Как мина пътуването, стари ми приятелю?
— На пет места спирахме, за да зареждаме гориво. На никое от летищата не умееха да правят чай.
— Значи чашка от ей това тук ще ви дойде добре — отсъди сър Оливър и връчи на Чарли чаша голямо уиски, която взе чевръсто от подноса. — Само като си помисли човек — продължи дипломатът, — предсказват, моля ви се, че внуците ни ще стигат от Лондон чак до Сидни за един-единствен ден, и то без междинни кацания. Все пак вашето пътуване е било далеч по-приятно от прехода, който са направили първите преселници в Австралия.
— Не е кой знае каква утеха — отбеляза Чарли, понеже не се сети за по-уместен отговор.
Помисли си колко много се различава представителят на кралицата от човека, когото господин Бейвърсток му беше препоръчал в Австралия.
— Я ми кажете какво ви води насам — добави генерал-губернаторът. — Да очакваме ли втората най-голяма сергия на света да се появи от тази страна на планетата?
— Не, сър Оливър. Ще ви го спестим. Тук съм на кратко частно посещение, опитвам се да уредя едни семейни дела.
— Е, ще ми кажете, ако има нещо, с което мога да ви помогна — рече домакинът и си взе от поредния поднос, минал покрай него, чаша джин.
— Много мило от ваша страна, сър Оливър, защото наистина се нуждая от съдействие по един дребен въпрос.
— Какъв? — попита генерал-губернаторът и погледна през рамото на Чарли към неколцина гости, които бяха позакъснели.
— Бихте могли да позвъните на началника на полицията в Мелбърн и да го помолите да ми съдейства. Утре сутринта имам уговорена среща.