— Е, и?
— Значи някъде в града има папка и в нея се съдържа всичко, което трябва да знаем.
— Дори да е така, едно е сигурно: не разполагаме с достатъчно време, за да разберем в чия кантонерка е скрита тази папка.
Когато пристигнаха в крайградски клуб „Виктория“, видяха, че управителят ги чака във фоайето. Той поведе именитите си гости към маса в прикътана тиха ниша. Чарли бе разочарован, че мъжът е толкова млад.
От листа с дългото меню си избра най-скъпото ястие, после поръча и бутилка „Шамбертен“ реколта 1957 година. След миг всички келнери в заведението се втурнаха да го обслужват.
— Какво сте намислили пък сега, сър Чарлс? — попита Робъртс, който се задоволи с по-скромен обяд.
— Имайте търпение, млади момко — рече му уж възмутен Чарли, докато се опитваше да разреже с тъпия нож прегорялото жилаво агнешко.
Накрая се предаде и си поръча ванилов сладолед, убеден, че него трудно ще го развалят. Когато накрая им донесоха и кафето, на масата дойде най-възрастният сервитьор, който им предложи пури.
— „Монте Кристо“, ако обичате — каза Чарли, после извади от портфейла си банкнота от една лира стерлинга и я сложи на масата пред келнера, който му поднесе голям старовремски овлажнител за пури — да го огледа. — Сигурно работите тук от много време, нали? — допълни гостът.
— Миналия месец станаха четирийсет години — потвърди сервитьорът точно когато върху първата банкнота се появи и втора.
— Добра памет ли имате?
— Надявам се, сър — рече мъжът, вторачен в двете банкноти.
— Помните ли една клиентка на име госпожа Трентам? Англичанка, доста сурова на вид, отсядала е при вас за около половин месец някъде през 1927 година — обясни Чарли и побутна парите към мъжа.
— Дали я помня ли? — възкликна той. — Никога няма да я забравя. По онова време още чиракувах, тя през цялото време мърмореше и се оплакваше от кухнята и обслужването. Не пиеше друго, освен вода, разправяше, че нямала вяра на австралийските вина, а не искаше да се охарчва за френски — ето защо пращаха все мен да я обслужвам. В края на месеца се вдигна и си замина, без да каже и дума, дори не ми остави бакшиш. Помня я, как да не я помня!
— Както ми я описвате, наистина е била госпожа Трентам — потвърди Чарли. — А разбрахте ли какво е правела в Австралия?
Той извади от портфейла си трета банкнота и я сложи при първите две.
— Нямам представа, сър — призна си натъжен сервитьорът. — По цял ден не обелваше и дума, не разговаряше с никого, не съм сигурен дали и господин Синклер-Смит знае отговора на въпроса ви.
— Господин Синклер-Смит ли?
Келнерът показа през рамо дъното на заведението, където в ъгъла седеше възрастен господин, подпъхнал салфетката в яката си. Беше погълнат от голямо парче синьо сирене „Стилтън“.
— Сегашният собственик — поясни сервитьорът. — Госпожа Трентам се държеше като хората единствено с баща му.
— Признателен съм ви — благодари Чарли. — Оказахте ми голяма помощ. — Келнерът прибра в джоба си трите банкноти. — Бъдете така любезен, попитайте управителя дали е удобно да поговоря с него.
— Ей сега, сър — обеща старчето, след което затвори овлажнителя за пури и се отдалечи, тътрузейки нозе.
— Управителят е твърде млад, надали помни…
— Просто наблюдавайте внимателно, господин Робъртс, вероятно ще усвоите един-два номера, на които не са ви научили в юридическия факултет — посъветва го Чарли и сряза връхчето на пурата.
Управителят дойде на тяхната маса.
— Искали сте да ме видите, сър Чарлс.
— Дали господин Синклер-Смит ще има нещо против да изпие заедно с мен един ликьор? — попита Чарли и подаде на младежа визитната си картичка.
— Ей сега ще му предам, сър — рече управителят, после се завъртя и веднага се отправи към другата маса.
— Отново се налага, Робъртс, да отидете във фоайето — подхвана Чарли. — Опасявам се, че поведението ми през следващия половин час ще бъде истинско оскърбление за професионалната ви етика.
Той погледна в другия край на заведението, където старецът проучваше внимателно визитната му картичка.
Робъртс въздъхна тежко, стана от масата и се отправи към фоайето.
Върху месестите устни на господин Синклер-Смит грейна широка усмивка. Той се надигна тежко от стола и закуцука към госта от Англия.