— Синклер-Смит — представи се с писклив английски акцент и протегна вяла ръка.
— Много ми е драго, че се отзовахте на поканата, стари ми приятелю — възкликна Чарли. — От сто километра разпознавам своите сънародници. Ще пийнете ли едно бренди?
Келнерът забърза да изпълни поръчката.
— Много мило от ваша страна, сър Чарлс. Дано кухнята в скромното ми заведение ви е допаднала.
— Великолепна е! — послъга Чарли. — Но не се и учудвам, все пак идвам тук по изрична препоръка — натърти той и изпусна голямо валмо тютюнев дим.
— По изрична препоръка ли? — ахна Синклер-Смит, който все пак се постара да не издава учудването си. — Разрешете да попитам чия.
— На моята възрастна леля, госпожа Етел Трентам.
— Госпожа Трентам ли? Божичко, госпожа Трентам! Не сме я виждали още от времето на баща ми, беше много мила жена.
Чарли се свъси, а сервитьорът се върна с две големи брендита.
— Надявам се да е добре, сър Чарлс.
— Никога не е била по-добре — натърти гостът. — И пожела да ви предам много поздрави.
— Колко мило! — рече Синклер-Смит и завъртя брендито в широката чаша. — Каква изумителна памет! По онова време бях съвсем млад, тъкмо бях започнал работа в хотела. Госпожа Трентам сигурно вече е на…
— Прехвърли деветдесетте — поясни Чарли. — Знаете ли, ние в семейството и досега се чудим защо ли изобщо е идвала в Мелбърн — добави той.
— И аз нямам представа — каза собственикът на хотела и отпи от брендито.
— А вие разговаряли ли сте някога с нея?
— Никога — призна си старецът. — Баща ми е водил многократно дълги разговори с леля ви, ала така и не ми довери какво са си казали.
Чарли се опита да не издава разочарованието си.
— Щом вие нямате представа какво е търсела тук, едва ли някой друг ще знае — отбеляза той.
— О, не съм толкова сигурен — възрази собственикът на хотела. — Слейд би трябвало да знае… в случай че не е съвсем изкукуригал де.
— Слейд ли?
— Да. Родом е от Йоркшир, по времето на баща ми беше шофьор в хотела, тогава имахме и такава длъжност тук. Всъщност през цялото време, докато беше в хотела, госпожа Трентам настояваше да я кара именно Слейд. Не искаше и да чуе за друг.
— Този Слейд още ли се води при вас? — поинтересува се Чарли и издиша поредния голям облак тютюнев дим.
— А, не, къде ти! — възкликна Синклер-Смит. — Пенсионира се преди доста време. Дори не съм сигурен дали още е жив.
— Ходите ли си понякога в родината? — попита гостът, убеден, че е изстискал всички сведения, които би могъл да се надява да получи от този източник.
— За съжаление, не. При тези…
През следващите двайсет минути Чарли, който се бе облегнал на стола, се наслаждаваше на пурата и слушаше собственика на хотела, който бъбреше за какво ли не, като се почне от безславния край на Британската империя и се стигне до плачевното състояние, в което е изпаднал крикетът в Англия. Накрая гостът поиска сметката, а Синклер-Смит се сбогува и се изнесе дискретно.
Възрастният келнер побърза да дойде веднага щом зърна върху покривката на масата поредната банкнота.
— Какво обичате, сър?
— Името „Слейд“ говори ли ви нещо?
— Старият Уолтър Слейд, шофьорът на хотела ли?
— Точно той.
— Пенсионира се преди доста години.
— Това го знам, но дали още е жив?
— Нямам представа — отговори сервитьорът. — Навремето чух, че живеел някъде край Балърат.
— Благодаря — каза Чарли, след което угаси в пепелника пурата, остави поредната банкнота от една лира стерлинга и отиде при Робъртс във фоайето. — Веднага се свържете по телефона с кантората — нареди му той. — Кажете им да издирят мъж на име Уолтър Слейд, доколкото подразбрах, живеел недалеч от Балърат.
Робъртс забърза към табелата, на която пишеше „Телефон“, а Чарли заснова напред-назад из фоайето и се замоли старецът да е още сред живите. След няколко минути адвокатът се върна при него.
— Ще разрешите ли да попитам какво сте намислили този път, сър Чарлс? — рече той, докато му подаваше лист хартия, на който с главни букви беше написан адресът на Уолтър Слейд.
— Със сигурност нищо добро — отвърна Чарли, след като пое листа. — Този път, млади момко, няма да имам нужда от вас, но виж, колата ще ми трябва. Ще се видим в кантората, само не знам кога.