Махна му с ръка и излезе през летящата врата, а Робъртс продължи да стои озадачен насред фоайето.
Чарли подаде адреса на шофьора, който го прочете.
— Но това е на близо сто и шейсет километра! — възкликна мъжът и погледна през рамо.
— Значи нямаме и миг за губене.
Шофьорът завъртя ключа, направи завой и излезе от двора на хотела. Мина покрай игрището за крикет на Мелбърн, където, както Чарли видя, някой водеше със сто четирийсет и седем на две. Ядоса се, че за пръв път е в Австралия, а няма да има време да иде на някой от мачовете в международния турнир. Пътуването по магистралата, водеща на север, им отне още час и половина, така че Чарли разполагаше с достатъчно време да обмисли какъв подход да приложи спрямо господин Слейд, стига той, разбира се, да не бе „изкукуригал съвсем“, както се беше изразил Синклер-Смит. Подминаха табелата с името на град Балърат и шофьорът отби към една бензиностанция. След като напълни догоре резервоара, продавачът им обясни как да стигнат до посоченото място и подир четвърт час те вече бяха пред къщичка с тераса и със занемарен двор.
Чарли изскочи от автомобила, мина по тревясалата пътека и почука на входната врата. След малко му отвори възрастна жена с престилка и рокля в меки тонове, която стигаше почти до прасците й.
— Вие ли сте госпожа Слейд? — попита гостът.
— Да — потвърди старицата и го измери подозрително от глава до пети.
— Мога ли да поговоря със съпруга ви?
— Защо? — попита жената. — От социалната служба ли сте?
— Не, идвам от Англия — отвърна Чарли. — Леля ми, госпожа Етел Трентам, почина наскоро, завещала му е малка сума, която искам да му предам.
— О, колко мило — зарадва се госпожа Слейд. — Заповядайте, влезте де!
Заведе го в кухнята, където той завари старец в плетена жилетка, чиста карирана риза и торбести панталони, който дремеше на стола пред камината.
— Имаш посетител, Уолтър, идва чак от Англия.
— Какво? — трепна господин Слейд и разтърка с кокалеста ръка очите си, да се поразсъни.
— Един човек от Англия — повтори жена му. — Носи ти подарък от госпожа Трентам.
— Стар съм вече да я карам с колата — сопна се Слейд и примига с уморени очи срещу Чарли.
— Не, Уолтър, толкова ли не разбираш! Той й е роднина, идва с подарък чак от Англия. Госпожа Трентам е умряла.
— Умряла ли?
Сега и двамата старци се бяха вторачили изчаквателно в Чарли, затова той побърза да извади от портфейла всичките си пари и подаде банкнотите на госпожа Слейд. Тя се зае да ги брои бавно, а Уолтър Слейд продължи да гледа изпитателно Чарли, който, доста притеснен, стоеше насред безупречно чистата стая.
— Осемдесет и пет лири стерлинги, Уолтър — оповести старицата и подаде парите на мъжа си.
— Защо толкова много? — изненада се той. — И след толкова време?
— Направили сте й голяма услуга и тя просто искаше да ви се отплати — поясни Чарли.
Старецът го изгледа още по-подозрително.
— Тя ми плати навремето — отсече той.
— Знам, знам, но… — подхвана Чарли.
— И съм си държал езика зад зъбите — допълни Слейд.
— Ето още една причина леля да ви е признателна — вметна посетителят.
— Нима си седнал да ми разправяш, че си бил целия път от Англия колкото да ми дадеш тия мижави осемдесет и пет лири? — сопна се старецът. — Нещо не ми се вярва — подвикна той — вече се беше разсънил.
— Не, не, няма такова нещо — заоправдава се Чарли, усетил, че положението му се изплъзва. — Ходих при още десетина души, на които леля е завещала пари, при вас идвам чак сега, защото се затрудних да ви открия.
— Не се изненадвам. Вече двайсет години, откак съм спрял да шофирам.
— Вие сте от Йоркшир, нали? — усмихна се Чарли. — Чуя ли този акцент, веднага го разпознавам.
— Да, млади момко, а ти си от Лондон. Което ще рече, че не може да ти се има вяра. Защо всъщност си дошъл? Със сигурност не за да ми дадеш осемдесет и пет лири. На друг ги разправяй тия!
— Не мога да открия момиченцето, което е било с госпожа Трентам, докато сте я карали — реши да рискува Чарли. — То е получило голямо наследство.
— Представяш ли си, Уолтър! — ахна госпожа Слейд.
По лицето на мъжа й не трепна и мускулче.
— Мой дълг е да открия младата жена и да й съобщя какъв късмет е извадила.