— Може ли да видя картината, госпожо Кълвър?
— Ама разбира се, сър Чарлс. — Директорката извади ключ от горното дясно чекмедже на писалището и подкани: — Заповядайте, елате с мен.
Чарли стана криво-ляво от фотьойла и тръгна с госпожа Кълвър по дългия коридор към столовата. Тревър Робъртс също закрачи след Чарли и макар да бе все така озадачен, се въздържа да му задава въпроси.
Влязоха в столовата, Чарли спря като закован и възкликна:
— Ще позная и от двайсет крачки картина на Рос.
— Не ви разбрах, сър Чарлс.
— А, нищо, госпожо Кълвър — отвърна той, както разглеждаше горския пейзаж с богатите му кафеникави и зелени оттенъци.
— Красива е, нали, сър Чарлс? Момичето наистина разбира от колорит. Бих казала дори, че…
— Как смятате, госпожо Кълвър, справедливо ли е да ми преотстъпите тази картина срещу един микробус?
— Повече от справедливо — отговори без колебание директорката. — Всъщност съм сигурна, че…
— А ще бъде ли нахално, ако ви помоля да напишете върху гърба на пейзажа „Нарисуван от госпожица Кати Рос“ и после да посочите времето, когато тя е живяла в сиропиталище „Света Хилда“?
— На драго сърце, сър Чарлс.
Госпожа Кълвър пристъпи напред, свали картината от кукичката и я обърна откъм обратната страна. Онова, което сър Чарлс я бе помолил, вече бе написано и макар с годините да беше излиняло, още се четеше с просто око.
— Извинявайте, госпожо Кълвър — рече той. — Трябваше да се досетя сам.
Извади от вътрешния си джоб портфейла, подписа празен чек и го връчи на директорката.
— Но за колко?… — подхвана тя изумена.
— За колкото струва микробусът — беше единственото, което каза Чарли.
Госпожа Кълвър съвсем онемя.
Тримата се върнаха в директорския кабинет, където ги чакаше топъл чай. Единият от младите сътрудници от адвокатската кантора се запретна да преписва в два екземпляра всичко от досието на Кати, а Робъртс се свърза по телефона със старческия дом, където бе настанена госпожица Бенсън, за да предупреди главната сестра да ги чака най-много до час. След като и двете задачи бяха изпълнени, Чарли благодари на госпожа Кълвър за отзивчивостта и се сбогува с нея. Макар че от доста време не бе казала и дума, тя успя все пак да промълви:
— Благодаря ви, сър Чарлс. Много съм ви признателна.
Стиснал здраво картината, той излезе от сиропиталището и тръгна по пътеката. След като се качи в автомобила, нареди на шофьора да пази пейзажа като зеницата на окото си.
— Разбира се, сър. Сега накъде?
— Към старчески дом „Кленова хижа“, намира се в северния край — упъти го Робъртс, който се беше качил от другата страна. — Все пак се надявам да ми обясните какво точно се случи в „Света Хилда“ — и досега недоумявам.
— Ще ви кажа каквото знам — отвърна Чарли.
Обясни как преди около петнайсет години на празненство в новия си дом на Итън Скуеър се е запознал с Кати. Продължи да разказва, докато стигна до деня, когато госпожица Рос е била назначена в управителния съвет на „Тръмпър“, и как след самоубийството на Даниъл е получила загуба на паметта и досега не помни почти нищо от онова, което й се е случило, преди да пристигне в Англия. Адвокатът изненада Чарли, когато възкликна:
— Можете да бъдете сигурен — не е съвпадение, че госпожица Рос е заминала за Англия и е кандидатствала за работа в „Тръмпър“.
— За какво намеквате? — попита Чарли.
— Очевидно е напуснала Австралия с едничката цел да се опита да разбере нещо за баща си — вероятно е смятала, че той още е жив и може би дори се е установил в Англия. Това вероятно е била първоначалната й подбуда да дойде в Лондон, където безспорно е открила някаква връзка между неговото и вашето семейство. Стига да намерите брънката, свързваща баща й и това, че момичето е пристигнало в Англия и е постъпило на работа в „Тръмпър“, вече ще разполагате и с доказателство — доказателство, че Кати Рос всъщност е Маргарет Етел Трентам.
— Но аз нямам и представа каква е тази свързваща брънка — оплака се по-възрастният мъж. — И едва ли ще я открия, при положение че Кати и досега не помни почти нищо от началото на живота си в Австралия.
— Е, да се надяваме, че госпожица Бенсън ще ни насочи — отбеляза Робъртс. — Макар че, както вече ви предупредих, никой, който я познава от сиропиталище „Света Хилда“, не е казал и една добра дума за нея.