— Ама разбира се, госпожо Камбъл.
— И така, макар и да държим да ни се плаща за три месеца напред, винаги връщаме парите, ако някой от настанените при нас почине. След като покрием разходите, разбира се.
— Разбирам, разбирам — рече Чарли, все така загледан с надежда в главната сестра.
— Та ако бъдете така любезен да ме изчакате, ще отскоча да донеса от кабинета писмото.
Тя се обърна и се отправи към кабинета си, който беше само на няколко метра по-нататък в коридора.
— Започвайте да се молите — каза Чарли.
— Това и правя — отговори адвокатът.
След малко госпожа Камбъл се върна с плик, който повери на Чарли. Върху него с калиграфски почерк пишеше: „Лондон, Странд, банка «Кутс и сие», за директора“.
— Дано, сър Чарлс, не сметнете молбата ми за прекалено нахална.
— За мен наистина е голямо удоволствие, госпожо Камбъл — увери я той и се сбогува.
Вече в автомобила, Робъртс каза:
— Би било твърде безнравствено от моя страна, сър Чарлс, да ви съветвам дали да отваряте, или да не отваряте писмото, ала…
Но Чарли вече беше разкъсал плика и бе извадил листовете в него.
Към подробната сметка за времето от 1953 до 1964 година беше прикачен чек за деветдесет и две лири стерлинги, така че влогът на госпожица Рейчъл Бенсън да бъде закрит.
— Бог да поживи шотландците и пуританското им възпитание — каза Чарли, след като видя на чие име е издаден чекът.
46.
— Ако побързате, сър Чарлс, още можете да хванете ранния полет — каза Тревър Робъртс, когато автомобилът зави по алеята към хотела.
— В такъв случай ще побързам — възкликна Чарли, — искам да се прибера час по-скоро в Лондон.
— Добре тогава. Ще кажа да приготвят сметката за хотела, после ще звънна по телефона на летището, за да се опитам да ви сменя резервацията.
— Чудесно. Разполагам с още два дни, но ми се ще да уточня някои неща в Лондон.
Още преди шофьорът да му е отворил вратата, Чарли изскочи от автомобила и хукна към хотелската стая, където си стегна набързо багажа. След дванайсет минути вече беше във фоайето и бе платил сметката. След още три се завтече към изхода. Шофьорът не само го чакаше прав при автомобила, но вече бе отворил и багажника.
Изхвърчаха от паркинга на хотела и се понесоха шеметно по бързото платно на магистралата към летището.
— Паспортът и билетът? — попита Робъртс.
Чарли се усмихна и ги извади от вътрешния си джоб досущ хлапе, проверило багажа си по списъка, който му е дала майка му.
— Чудесно. Сега да се надяваме, че няма да закъснеем за самолета.
— Направихте чудеса — отбеляза Чарли.
— Благодаря ви, сър Чарлс — рече адвокатът. — Знайте обаче, че макар и да събрахте доста доказателства, те в най-добрия случай си остават косвени. Ние с вас може и да сме убедени, че Кати Рос и Маргарет Етел Трентам са едно и също лице, въпреки това не бива да забравяме, че госпожица Бенсън вече е в гроба, а госпожица Рос не помни нищо от живота си тук, така че не се знае в чия полза ще отсъди съдът.
— Чух ви много добре — отвърна Чарли. — Но сега поне разполагам с нещо — допреди седмица тънех в пълно неведение.
— Така е. Вече няколко дни ви наблюдавам как действате и съм длъжен да кажа, че шансовете ви за успех са петдесет на петдесет. Ала каквото и да предприемете, не изпускайте от очи пейзажа: той е по-убедителен и от пръстов отпечатък. Пазете на сигурно място и писмото на госпожа Камбъл, докато не направите копие от него. После се постарайте то заедно с чека да се получат в банка „Кутс“. Само това оставаше — да ви задържат за кражбата на деветдесет и две лири стерлинги. И накрая какво още мога да направя за вас?
— Помъчете се да убедите Уолтър Слейд да даде писмени показания, че е закарал в сиропиталище „Света Хилда“ госпожа Трентам и малко момиченце на име Маргарет и че после госпожата си е тръгнала оттам без детето. Бихте могли да се опитате да изкопчите от него и приблизителна дата.
— След вашата среща със стареца едва ли ще стане лесно — предположи Робъртс.
— Поне опитайте. Освен това проверете дали госпожица Бенсън е получавала пари от госпожа Трентам и преди 1953 година и ако е получавала, какви суми и кога. Подозирам, че през последните трийсет и пет години на нейно име всяко тримесечие са постъпвали пари, което обяснява и как така е прекарала края на живота си в относителен лукс.