Двата бинокъла се насочиха към отсрещната страна на залата. Но и там нямаше и следа от Кати, затова Чарли и Беки отново се заеха да оглеждат едно по едно местата долу в залата.
В десет и трийсет и две минути диригентът свали за последно палката, чуха се бурни ръкопляскания, които проехтяваха на талази, а Чарли и Беки се взираха в хората в залата, които сега бяха станали на крака. Накрая лампите светнаха и всички се отправиха към изходите.
— Ти, Беки, продължавай да търсиш оттук, а аз ще застана на вратата — дано ги видя, докато излизат.
Той изскочи от официалната ложа и следван по петите от Джаксън, хукна надолу по стълбището. Насмалко да събори мъжа, излязъл от ложата точно под тях. Обърна се да се извини.
— Здравей, Чарли! Не знаех, че обичаш Моцарт! — възкликна някой.
— Напоследък е оглавил класациите — отвърна той, безсилен да скрие радостта си.
— Ами да! — рече директорът. — Единствените места, които не виждахте, бяха в ложата точно под официалната.
— Нека ти представя…
— Сега нямаме време — прекъсна Чарли Кати. — Тръгвай с мен — подкани той и я сграбчи за ръката. — Господин Джаксън, нали ще помолите жена ми Беки да обясни на господина защо съм отмъкнал неговата дама? Ще си я получите обратно след полунощ — усмихна се Чарли на изумения младеж. — Благодаря ви, господин Джаксън. — Погледна си часовника. — Още разполагаме с време.
— С време за какво, Чарли? — попита Кати, докато той я теглеше през фоайето към Белвидир Роуд.
Униформеният разпоредител стоеше на пост край автомобила.
— Благодаря ти, Рон — каза Чарли и се опита да отвори предната врата. — Ох, да го вземат мътните, Беки е заключила — завайка се той.
Обърна се и спря таксито, което тъкмо приближаваше опашката пред пиацата.
— А, не, приятелю, аз съм наред — изпречи му се мъжът най-отпред на опашката.
— Момичето ще роди всеки момент — изкрещя Чарли, след което отвори вратата на таксито и набута вътре тъничката като вейка Кати.
— Е, дано всичко мине благополучно — възкликна непознатият и се дръпна назад.
— Накъде, гус’ине? — попита шофьорът на таксито.
— На Хай Холборн номер сто и десет. И не се бавете! — подвикна Чарли.
— На този адрес по-скоро ще намерим адвокат, отколкото акушер-гинеколог — подметна Кати. — Дано имаш някакво смислено обяснение защо ще си пропусна вечерята с единствения мъж, който ме е канил на среща от доста седмици насам.
— Хайде да не е сега — помоли Чарли. — Сега искам от теб само да подпишеш до полунощ един документ, а после ти обещавам и обяснение.
В единайсет и нещо таксито спря пред адвокатската кантора. Бейвърсток ги чакаше отпред.
— Осем шилинга и шест пенса, гус’ине.
— Ами сега! — възкликна Чарли. — Не нося никакви пари.
— Така се отнася с всички момичета — усмихна се Кати и подаде на шофьора банкнота от десет шилинга.
Двамата последваха Бейвърсток в кабинета, където той вече бе подредил върху писалището няколко документа.
— След като ми се обадихте, проведох дълъг разговор с племенника в Австралия — обясни адвокатът на Чарли. — Смятам, че вече съм наясно какво е станало, докато сте били там.
— Което не може да се каже за мен — намеси се Кати доста озадачена.
— Всичко с времето си — рече Чарли. — Обясненията по-късно. — Той се извърна към Бейвърсток. — И сега какво?
— Госпожица Рос трябва да се подпише тук, тук и тук — каза адвокатът и без да добавя нищо, посочи мястото, отбелязано със сложени с молив кръстчета в долния край на трите листа. — Тъй като вие, сър Чарлс, не сте свързан по никакъв начин с наследницата на имуществото и сам не го наследявате, можете да удостоверите, че госпожица Рос наистина е сложила подписа си.
Чарли кимна, остави театралния бинокъл до иска и извади от вътрешния си джоб писалка.
— Винаги си ме учил, Чарли, да не подписвам нищо, ако не съм го прочела.
— Забрави какво съм те учил, моето момиче, и просто се подпиши където ти показва господин Бейвърсток.
Без да казва и дума повече, Кати се подписа и под трите документа.
— Благодаря ви, госпожице Рос — рече господин Бейвърсток. — А сега, ако разрешите, ще уведомя господин Бъркеншо за развоя на събитията.
— Бъркеншо ли? — учуди се Чарли.
— Адвокатът на господин Трентам. Очевидно трябва да му съобщя незабавно, че неговият клиент вече не е единственият с претенции към наследството на Хардкасъл.