Беки се извърна да види как е откликнала Кати и остана разочарована.
Точно в осем и половина Чарли влезе в кабинета си и завари там Дафни и Артър Селуин, които вече го чакаха.
— Кафе за тримата и ако може, да не ни прекъсват — заръча той на Джесика и сложи пред себе си онова, което бе сътворил през нощта.
— Откъде ще започнем? — попита Дафни и през следващия час и половина тримата проиграваха въпросите и тактиката, която да бъде приложена към Трентам и Бъркеншо — опитваха се да предвидят всичко.
Малко преди дванайсет пратиха да им донесат лек обяд — чувстваха се напълно изтощени и известно време и тримата мълчаха.
— Важно е да помниш, че този път си имаш работа с по-различен Трентам — рече накрая Артър Селуин и пусна в кафето бучка захар.
— Мен ако питаш, всички са един дол дренки — възкликна Чарли.
— Найджъл вероятно е точно толкова решителен като брат си, но според мен му липсват хитростта и коварството на майка му и изобретателността на Гай.
— За какво намекваш, Артър? — намеси се Дафни.
— Днес следобед, когато се съберат, Чарли трябва да се опита да накара Трентам да говори възможно най-много, защото на заседанията на управителния съвет през годините ми е правило впечатление, че той често приказва повече, отколкото трябва, и накрая сам се опровергава. Никога няма да забравя как веднъж се обяви против стола на служителите, понеже, видите ли, сме били на загуба, после обаче Кати му напомни, че храната идва от кухнята на ресторанта и накрая дори сме излезли на малка печалба, тъй като сме спестили от хранителни продукти, които, ако го е нямало стола, сме щели да изхвърлим.
Чарли се замисли и пак отхапа от сандвича.
— Какви ли според съветниците му са моите слаби места?
— Избухливостта — отговори начаса Дафни. — Палиш се за щяло и нещяло. Не им позволявай да те изваждат от равновесие.
В един часа Дафни и Артър Селуин оставиха Чарли сам. След като затвориха след себе си вратата, той си свали сакото, опъна се на канапето и цял час спа непробудно. В два Джесика го събуди. Той й се усмихна — чувстваше се напълно освежен, поредното наследство от войната.
Върна се при писалището и отново си прочете бележките, после отиде в кабинета през три врати, за да вземе Кати. Очакваше тя да се е отказала да иде с него, но я завари вече облечена с палтото. Отидоха с автомобила в адвокатската кантора на Бейвърсток цял час преди Трентам и Бъркеншо.
Старият адвокат изслуша внимателно Чарли, като от време на време кимаше и си записваше нещо, макар че лицето му си оставаше безизразно и Чарли не можеше да разбере какво му минава през главата.
Накрая, след като той млъкна, Бейвърсток остави писалката върху бюрото и се облегна. Известно време продължи да мълчи.
— Възхитен съм от логиката на доводите ви, сър Чарлс — рече накрая, след което се наведе напред и положи длани върху писалището. — А също от доказателствата, които сте събрали. Длъжен съм обаче да отбележа, че ако основната ви свидетелка не ги потвърди и Уолтър Слейд или госпожица Бенсън не дадат писмени показания, господин Бъркеншо веднага ще изтъкне, че твърденията ви се основават единствено върху косвени доказателства. Но нека видим какво ще предложи другата страна — допълни той. — След разговора ми с Бъркеншо от събота вечерта ми е трудно да повярвам, че откритията ви са изненадали неговия клиент.
Часовникът над камината отброи тихо четири часа, Бейвърсток си погледна и джобния часовник. От Трентам и Бъркеншо нямаше и следа и не след дълго възрастният адвокат започна да барабани с пръсти по писалището, Чарли пък се запита дали това не е просто тактика, прилагана от противника.
Накрая, в четири и дванайсет минути Найджъл Трентам се появи заедно с адвоката си — и двамата не сметнаха за нужно да се извинят за закъснението.
Чарли се изправи, когато господин Бейвърсток го представи на Виктор Бъркеншо, висок слаб мъж, който очевидно още не беше навършил петдесет, но вече бе започна да оплешивява — бе преметнал през темето си няколко посивели кичура от малкото коса, която му беше останала. Единственото, което ги обединяваше с Бейвърсток, бяха дрехите, явно поръчани при един шивач. Без да обръща никакво внимание на Кати, сякаш нея я нямаше в кабинета, Бъркеншо седна на един от двата свободни фотьойла срещу възрастния адвокат. Извади от горния си джоб писалка, а от куфарчето — бележник, който сложи върху коленете си.