— Моят клиент господин Найджъл Трентам е подал иск като законен наследник на Хардкасъл — подхвана той, — както е според условията в завещанието на сър Реймънд.
— Нека ви напомня — отвърна също тъй официално Бейвърсток, — че вашият клиент изобщо не е упоменат в завещанието на сър Реймънд и сега възниква спор кой всъщност е най-близкият кръвен роднина по права линия на покойния. Не забравяйте, че сър Реймънд ме е упълномощил, в случай че се наложи да свикам тази среща и да защитавам интересите му.
— Моят клиент — натърти Бъркеншо — е по-малък син на покойните Джералд и Маргарет Етел Трентам и внук на сър Реймънд Хардкасъл. Ето защо след смъртта на по-големия си брат Гай Трентам той би трябвало да се явява законен наследник.
— Според условията в завещанието съм длъжен да уважа иска на клиента ви — съгласи се Бейвърсток, — но само ако се докаже, че Гай Трентам няма живо дете или деца. Вече знаем, че Гай е баща на Даниъл Тръмпър…
— Според моя клиент това е останало недоказано — възрази Бъркеншо, докато си записваше бързо думите на Бейвърсток.
— Но сър Реймънд го е смятал за доказано, щом е посочил за свой наследник Даниъл, а не вашия клиент. А след срещата на госпожа Трентам с нейния внук имаме всички основания да смятаме, че и тя не се е съмнявала кой всъщност е баща на Даниъл. Ако се е съмнявала, за какво й е било да сключва споразумение с него?
— Това са само догадки — рече Бъркеншо. — Едно е сигурно: въпросният господин вече не е сред живите и доколкото ни е известно, не е оставил деца.
Той пак не погледна Кати, която продължаваше да наблюдава мълком как двамата професионалисти си прехвърлят топката.
— Готови сме да се съгласим с това — намеси се за пръв път Чарли. — Доскоро обаче не знаехме, че Гай Трентам е имал още едно дете — Маргарет Етел.
— Имате ли доказателства за подобно възмутително твърдение? — попита Бъркеншо и изправи гръб.
— Доказателството е в банковото извлечение, което ви пратих в неделя сутринта.
— Банково извлечение, което няма право да отваря никой освен моя клиент — подметна Бъркеншо и погледна Найджъл Трентам, който палеше цигара.
— Така е — повиши тон Чарли. — Но реших и аз поне веднъж да прибягна до средствата, с които госпожа Трентам постоянно си служеше.
Бейвърсток се свъси, притеснен, че приятелят му ще си изпусне нервите.
— Което и да е момичето — продължи Чарли, — то е успяло да направи така, че да бъде посочено в полицейския архив като единствена дъщеря на Гай Трентам и да нарисува картина, висяла близо двайсет години в столовата на едно сиропиталище в Мелбърн. Картина, която, бих добавил, не може да бъде възпроизведена от никого освен от човека, който я е създал. Тя е по-убедителна и от пръстов отпечатък, нали? Или и това са само догадки?
— Картината доказва единствено, че по някое време между 1924 и 1945 година госпожица Рос е живяла в сиропиталището — възрази Бъркеншо. — Но доколкото подразбрах, тя не помни нищо от живота си в сиропиталището, а също и за неговата директорка. Така ли е, госпожице Рос? — обърна се той за пръв път към Кати.
Волю-неволю, тя кимна, но и този път не каза нищо.
— Страхотна свидетелка, няма що! — подметна Бъркеншо, без да крие язвителността си. — Тя не може да потвърди дори онова, което казахте в нейна полза. Името й е Кати Рос, това поне знаем, но въпреки вашите така наречени доказателства не съществува нищо, което да я свърже със сър Реймънд Хардкасъл.
— Мнозина ще потвърдят онова, което съм разказал — скочи пак Чарли.
Бейвърсток вдигна вежда — колкото и да му се щеше да вярва на сър Чарлс, засега той не бе посочил нищо, което да потвърждава думите му.
— Това, че е израсла в сиропиталище в Мелбърн, не доказва нищо — отбеляза Бъркеншо и вдигна кичура коса, паднал върху челото му. — Повтарям, дори и да приемем небивалиците ви, че госпожа Трентам се била срещала с госпожица Бенсън, това още не доказва, че госпожица Рос е кръвна роднина на Гай Трентам.
— Може би искате сам да проверите кръвната група? — тросна се Чарли.
Този път господин Бейвърсток вдигна и двете си вежди: никоя от двете страни не бе повдигала досега въпроса за кръвните групи.
— Кръвна група, сър Чарлс, каквато, бих добавил, има половината човечество — отвърна Бъркеншо и подръпна реверите на сакото си.
— О, така значи, вече сте я проверили? — заяде се победоносно Чарли. — Излиза, че все пак имате някакви съмнения.