— Нямам никакви съмнения кой е законният наследник на Хардкасъл — отсече Бъркеншо и се извърна към Бейвърсток. — Докога смятате да търпите този фарс?
Въпросът му беше последван от отчаяна въздишка.
— Докато някоя от страните ме убеди кой всъщност е законният наследник на състоянието на сър Реймънд — отвърна властно Бейвърсток, без да повишава тон.
— Какво още искате? — не се стърпя Бъркеншо. — Моят клиент няма какво да крие, а както личи, госпожица Рос няма какво да предложи.
— В такъв случай, Бъркеншо, вероятно ще обясните — прикани другият адвокат, — защо в продължение на доста години госпожа Трентам редовно е превеждала парични суми на госпожица Бенсън, директорката на сиропиталище „Света Хилда“ в Мелбърн, където, както според мен всички приехме, госпожица Рос е живяла между 1927 и 1945 година.
— Не съм имал привилегията да представлявам госпожа Трентам, а и госпожица Бенсън, ето защо не съм в положение да изказвам мнение. Нито пък вие, драги ми господине.
— Вашият клиент може би е наясно защо са превеждани тези суми и ще ни даде някакво обяснение — намеси се Чарли.
И двамата се извърнаха към Найджъл Трентам, който най-спокойно угаси цигарата, но пак и не опита да каже нещо.
— Няма причини да очаквате клиентът ми да отговаря на такива хипотетични въпроси — отсече Бъркеншо.
— Но щом клиентът ви не желае да говори — вметна Бейвърсток, — на мен ми е още по-трудно да приема, че той няма какво да крие.
— Недостойно е да говорите така, драги ми господине — сопна се Бъркеншо. — Тъкмо вие би трябвало да знаете, че щом е представляван от адвокат, клиентът е в правото си да отказва да говори. Всъщност господин Трентам не бе длъжен и да присъства на тази среща.
— Това тук не е съд — напомни рязко Бейвърсток. — При всички положения подозирам, че дядото на господин Трентам не би одобрил такава тактика.
— Нима отричате законните права на клиента ми?
— Изобщо не ги отричам. Но понеже той отказва да огласи мнението си, аз се чувствам безсилен да се произнеса по случая и може би ще препоръчам на страните да се обърнат към съда, както впрочем се предвижда и в точка двайсет и седма от завещанието на сър Реймънд.
„Още едно условие, за което не съм и подозирал“, помисли тъжно Чарли.
— Но сигурно ще минат години, докато делото бъде разгледано от съда — възропта Бъркеншо. — Освен това двете страни вероятно ще влязат в големи разходи. Сър Реймънд едва ли е искал това.
— Дори и да не го е искал, така вашият клиент ще има възможност да обясни пред съдебните заседатели защо тези суми са били превеждани всяко тримесечие… ако изобщо е знаел за тях — напомни Бейвърсток.
Бъркеншо за пръв път като че ли се подвоуми, ала Трентам продължи да мълчи, само извади втора цигара.
— Съдебните заседатели вероятно ще решат, че госпожица Рос не е нищо повече от най-обикновена изнудвачка — смени Бъркеншо тактиката. — Изнудвачка, която е разбрала отнякъде за наследството и е успяла да се добере до Англия, където е нагодила фактите така, че да паснат на измислената й история.
— Тези факти всъщност пасват прекалено добре — подметна Чарли. — По вашите думи излиза, че едва тригодишна, госпожица Рос е успяла да постъпи в сиропиталище в Мелбърн. При това точно по времето, когато Гай Трентам е бил хвърлен в местния затвор…
— Съвпадение — отсече Бъркеншо.
— Госпожа Трентам я е зарязала в сиропиталището и после е започнала да изплаща всяко тримесечие на директорката на същото сиропиталище, госпожица Бенсън, определена сума, която загадъчно престава да постъпва в мига, когато госпожица Бенсън умира. Очевидно въпросната директорка е пазела някаква тайна.
— Отново косвени доказателства, които на всичко отгоре не можете да потвърдите с нищо.
Найджъл Трентам се наведе напред и понечи да каже нещо, но адвокатът му го стисна за ръката.
— Няма да се хванем на тези евтини номера, сър Чарлс, които, подозирам, се вписват по-добре на Уайтчапъл Роуд, отколкото в една уважавана адвокатска кантора.
Стиснал юмрук, Чарли скочи от мястото си и пристъпи към Бъркеншо.
— Успокойте се, сър Чарлс — спря го рязко Бейвърсток.
Ще не ще, Чарли спря на крачка от Бъркеншо, който дори не трепна. Поколеба се, но после си спомни съвета на Дафни и се върна на мястото си: адвокатът на Трентам продължи да го гледа предизвикателно.