— Да — кимна Бъркеншо, — освен това е учил в „Хароу“, но фактът, че клиентът ми носи вратовръзката на училището, още не доказва, че е брат на Гай Трентам. Всъщност не доказва нищо и със сигурност не може да убеди съда. В края на краищата вероятно са се запазили стотици Военни кръстове, раздадени през Първата световна война. След като е решила да напасне към живота си онова, което е знаела за Гай Трентам, госпожица Рос преспокойно е могла да се сдобие с такъв медал във всеки вехтошарски магазин в Лондон. Едва ли очаквате, сър Чарлс, да се хванем на такъв изтъркан номер.
— Уверявам ви, господин Бъркеншо, че медалът ми е подарък от моя баща — настоя Кати и погледна адвоката право в лицето. — Той може и да не е имал право да го носи, аз обаче ще помня, докато съм жива, как ми го сложи на врата.
— Това със сигурност не е медалът на брат ми — обади се за пръв път Найджъл Трентам. — Освен това мога да го докажа.
— Можете да го докажете ли? — попита Бейвърсток.
— Сигурен ли сте?… — намеси се и Бъркеншо, този път обаче не той, а Трентам хвана адвоката си за ръката.
— Ще ви докажа убедително, господин Бейвърсток — продължи Трентам, — че медалът, който виждате, не е бил носен от брат ми.
— И как смятате да го направите? — поинтересува се Бейвърсток.
— Медалът на Гай не може да бъде сбъркан с никой друг. След като той е бил награден с Военен кръст, майка ми е пратила отличието в „Спинк“ с молба да гравират върху едното рамо инициалите на Гай. Днес те се виждат само ако го погледнете през лупа. Сигурен съм в това, защото медалът, с който брат ми е бил удостоен за участието си в битката при Марна, още е върху полицата над камината в дома ми на Честър Скуеър. Ако някога наистина е съществувало негово умалено копие, майка ми е щяла да поръча да гравират и върху него инициалите на Гай.
Никой не каза и дума, докато Бейвърсток вадеше от едно чекмедже на писалището лупа с дръжка от слонова кост, с която обикновено разчиташе по-нечетливите почерци. Адвокатът вдигна медала към светлината и огледа внимателно едно по едно раменете на кръстчето.
— Напълно прав сте — оповести накрая той и се извърна към Трентам.
Подаде и медала, и лупата на Бъркеншо, който на свой ред разгледа хубаво кръстчето и го върна с кимане на Кати. Погледна клиента си и попита:
— Какви са инициалите на брат ви, „ГФТ“ ли?
— Да. От Гай Франсис Трентам.
— В такъв случай наистина съжалявам, но трябваше да си държите езика зад зъбите.
Беки
1964 — 1971
48.
Когато онази вечер Чарли нахълта в дневната, за пръв път повярвах, че Гай Трентам най-после е мъртъв.
Седях и не продумвах и дума, докато мъжът ми сновеше напред-назад из стаята и си припомняше с умиление всичко до най-малките подробности от сблъсъка, състоял се същия следобед в адвокатската кантора на господин Бейвърсток.
През живота си съм обичала четирима мъже, към които съм изпитвала различни чувства, от преклонение до преданост, ала единствен Чарли е обхващал целия спектър. Но дори в този миг, когато той ликуваше, знаех, че именно на мен се е паднало да му отнема онова, което обича най-силно.
Половин месец след съдбовната среща Найджъл Трентам вече се бе съгласил да се раздели по пазарна цена със своите акции. Лихвата бе скочила на осем на сто и едва ли е изненадващо, че на него не му стискаше да води ожесточена продължителна битка за наследството на Хардкасъл.
От името на попечителския фонд господин Бейвърсток изкупи за малко над седем милиона лири стерлинги дела му в акционерно дружество „Тръмпър“. След това възрастният адвокат посъветва Чарли да свика извънредно заседание на управителния съвет, за да го уведоми за случилото се, както му повелява дългът. Предупреди го и да съобщи до половин месец на акционерите за прехвърлянето на дела.
Отдавна не бях чакала с такова нетърпение заседание на управителния съвет.
Макар че оная сутрин бях сред първите, влезли в залата, всички останали членове на управителния съвет се явиха доста преди началото на заседанието.
— Има ли отсъстващи? — попита председателят точно в десет часа.
— Найджъл Трентам, Роджър Гибс и Хю Фоланд — оповести делово Джесика.
— Благодаря. Протоколът от последното заседание — подкани Чарли. — Имате ли нещо против да го подпиша?