Никой от нас не се и съмняваше, че когато стане време да избираме нов председател на управителния съвет, няма да ни се наложи да търсим дълго. Единствената трудност, пред която бях изправена, бе как да убедя сегашния председател, че може би не е зле да се оттегли и да отстъпи мястото на по-млад човек.
— Имате ли нещо против горната граница, господин председателю? — попита Кати.
— Не, не, вижда ми се разумна — отвърна както никога твърде мъгляво Чарли.
— В този случай май не съм съгласна с вас, господин председателю — намеси се Дафни.
— Защо така, лейди Уилтшир? — усмихна се добродушно Чарли.
— Отчасти защото вече десет минути изобщо не слушате какво обсъждаме — оповести Дафни — и няма как да знаете с какво се съгласявате.
— Така е, признавам, че мислите ми бяха в другия край на света — рече Чарли. — И все пак — натърти той — съм чел доклада на Кати по въпроса, затова предлагам горната граница да зависи от самия клиент — доколко може да му се вярва и доколко е покривал задълженията си досега, освен това съм на мнение, че вероятно ще се наложи да назначим нови хора, обучени не на улицата, а в Сити. Смятам, че ако наистина решим да въвеждаме кредитни карти, трябва да разработим график, който да разгледаме на следващото заседание. Възможно ли е, госпожице Рос? — попита твърдо Чарли — очевидно с надеждата, че с поредния пример на прословутото си „импровизирано мислене“ и този път се е измъкнал от лапите на Дафни.
— Най-малко една седмица преди следващото заседание ще подготвя всичко, така че управителният съвет да се запознае предварително с него.
— Благодаря — рече Чарли. — Точка шеста. Отчетите.
Заслушах внимателно как Селуин огласява цифрите — щанд по щанд. За кой ли път станах свидетелка как Кати не се успокоява, разпитва надълго и нашироко, ако реши, че не сме получили изчерпателно обяснение за понесените загуби или нововъведения. Говореше като Дафни — с тази разлика, че бе по-подготвена и осведомена.
— Каква печалба предвиждаме за 1965 година? — попита тя.
— Около деветстотин и двайсет хиляди лири стерлинги — отговори Селуин, след като плъзна пръст по колонката с цифри.
Точно тогава проумях какво трябва да постигнем, за да убедя Чарли да се оттегли.
— Благодаря, господин Селуин. Да преминем ли към точка седма? — рече мъжът ми. — Назначаването на госпожица Кати Рос за заместник-председател на управителния съвет. — Той си свали очилата и допълни: — Не смятам, че се налага да говоря дълго защо…
— Така е — прекъсна го Дафни. — Затова ми е много приятно да предложа госпожица Рос за заместник-председател на управителния съвет на „Тръмпър“.
— Бих искал да подкрепя предложението — обади се и Артър Селуин.
Усмихнах се развеселена при вида на Чарли, който ги гледаше с отворена уста. Все пак успя да попита:
— Кой е „за“?
Вдигнах ръка заедно с всички членове на управителния съвет — въздържа се само един.
Кати се изправи и държа кратко слово, в което каза, че приема длъжността, и благодари на управителния съвет за доверието, после ни увери, че ще се посвети изцяло на бъдещето на дружеството.
— Други въпроси? — попита Чарли и започна да прибира книжата пред себе си.
— Да — обади се Дафни. — След като имах удоволствието да предложа госпожица Рос за заместник-председател на управителния съвет, реших, че е време да си връча оставката.
— Ама как така? — възкликна смаян Чарли.
— След месец, господин председателю, ставам на шейсет и пет години и смятам, че е крайно време да дам път на младите.
— В такъв случай мога само да кажа… — подхвана Чарли и този път никой не се опита да го спре.
Той държа дълго прочувствено слово. Накрая всички изръкопляскахме. След като редът бе възстановен, Дафни каза само:
— Благодаря ви. И през ум не ми е минавало, че при вложение от шейсет лири стерлинги ще получа такива дивиденти.
Само няколко седмици след като Дафни се оттегли, Чарли ми призна, че на заседанията на управителния съвет, особено при разглеждането на по-парливи въпроси, му липсва влудяващия здрав разум на маркизата.
— Дали, когато и аз си подам оставката, ще ти липсва хапливият ми език? — подметнах аз.