— Дано Кати се оправи и без мен — въздъхна Чарли, докато пътуваха към Саутхамптън, където щяха да се качат на кораба.
— Ще се оправи, ще се оправи, не се притеснявай — отвърна Беки, решила двамата да отсъстват най-малко три месеца, та Кати да се заеме на спокойствие с ремонта на универсалния магазин, който, както подозираха и двете, Чарли ще направи всичко възможно да забави.
Беки се убеди, че е била права, още щом Чарли влезе в универсален магазин „Блумингдейл“ в Ню Йорк и започна да мърмори, че нямало достатъчно място и човек не можел да разгледа на спокойствие стоката. После тя го заведе в „Мейси“, където мъжът й взе да роптае, че обслужването било под всякаква критика, а когато пристигнаха в Чикаго, той обвини Хенри Фийлд, че вече не обръщал достатъчно внимание на витрините, с които навремето се славел магазинът му.
— Прекалено кичозни са — дори за Щатите — започна да убеждава Чарли собственика.
Беки понечи да напомни на мъжа си думата „тактичност“, но точно тогава Хенри Фийлд се съгласи напълно с преценката на отколешния си приятел и стовари цялата вина върху новия директор, който вярвал в „силата на цветята“, каквото и да означаваше това.
В Далас, Сан Франциско и Лос Анджелис Чарли продължи да недоволства и когато след три месеца двамата с Беки се качиха отново в Ню Йорк на големия презокеански кораб, той не говореше за друго, освен за „Тръмпър“. Жена му вече се притесняваше какво ли ще стане, когато стъпят на английска земя.
Надяваше се ако не друго, то поне че петте дни спокойно море и топъл атлантически ветрец ще им помогнат да се поотпуснат и Чарли сега-засега ще забрави за „Тръмпър“. Но почти през цялото време, докато пътуваха, той излагаше новите си идеи за революционното обновление на универсалния магазин, идеи, които според него трябвало да бъдат осъществени веднага щом двамата с Беки се приберат в Лондон.
Жена му се видя в чудо и реши, че трябва най-сетне да защити Кати.
— Но ти вече не си дори член на управителния съвет — напомни му тя, докато се печаха на палубата.
— Да, но съм пожизнен председател — настоя той, след като й обясни надълго и нашироко най-новото си хрумване да слагат специален знак върху етикетите на стоките, за да предотвратяват кражбите.
— Тази длъжност е само почетна.
— Дрън-дрън, почетна била. Смятам да наложа вижданията си, каквото и…
— Чарли, не е честно спрямо Кати. Тя вече не е заместник-директорка на някаква семейна фирмичка, сега оглавява голямо акционерно дружество. Наистина е крайно време да не й се бъркаш повече и да я оставиш сама да тика тая твоя прословута сергия, както намери за добре.
— И какво очакваш да правя?
— Не знам, Чарли, какво ще правиш и не ме вълнува. Но каквото и да е, то няма да има нищо с Челси Терас. Ясна ли бях?
Чарли понечи да възрази, ала точно тогава при тях дойде един от стюардите.
— Извинявайте, че ви прекъсвам, сър.
— Не прекъсвате нищо — увери го Чарли. — Какво искате от мен? Да вдигна бунт или да организирам жребия за срещите по тенис?
— Това, сър Чарлс, са все отговорности на заместник-капитана — усмихна се младежът. — Капитанът пита дали ще бъдете така любезен да отидете при него на мостика. Получил е телеграма от Лондон, за чието съдържание иска да ви уведоми незабавно.
— Дано новината не е лоша — притесни се Беки, после остави на палубата романа, който се опитваше да чете, и се изправи. — Казала съм да не ни търсят, освен ако не е спешно.
— Не започвай пак! — скастри я Чарли. — По-голяма черногледка не съм срещал. При теб чашата винаги е наполовина празна.
Той стана от шезлонга, протегна се и тръгна заедно с младежа към мостика, като пътем обясняваше как щял да организира бунт. Без да казва нищо, Беки вървеше на около метър след него.
На мостика капитанът ги поздрави и рече:
— Току-що от Лондон се получи телеграма за вас, сър Чарлс, реших, че трябва да я видите незабавно.
Той му подаде лист хартия.