— Ако не друго, това доказва поне, че знае накъде трябва да се насочим — прошепна Томи. — Явно е преценил откъде ще идват куршумите и кого е най-вероятно да уцелят.
Тримата запълзяха бавно, сантиметър по сантиметър през седемстотинте метра ничия земя, към предната линия на войските на Антантата — всеки път, когато месечината изникнеше из ненадеждното си прикритие, те захлупваха лица в калта.
Чарли виждаше през цялото време Трентам, който пълзеше пред него, Томи обаче бе много тих и той час по час се обръщаше, за да се увери, че приятелят му още е отзад. Единственото, с което биваше възнаграждаван за притесненията, беше усмивката, оголила блесналите бели зъби на Томи.
През първия час тримата изминаха някакви си стотина метра. Чарли съжали, че нощта не се е случила по-облачна. Над главите им току просвистяваха заблудени куршуми, изстреляни и от едните, и от другите окопи, и те не смееха да се отлепят от земята. Чарли усети, че плюе кал, и веднъж дори се озова лице в лице с някакъв мъртъв германец.
Още един сантиметър, още една педя, още един метър — така продължаваха да пълзят по лепкавата студена кал на земята, все още неотвоювана от никого. Най-неочаквано Чарли чу зад себе си оглушителен цвъркот. Обърна се ядосан, за да скастри Томи, но видя между краката си плъх с размерите на заек. Томи го беше промушил с щика точно през корема.
— Май ти беше хвърлил око, ефрейторе. Ако се вярва на Роуз, надали е заради секса, значи е смятал да те излапа за вечеря.
Чарли си запуши с длан устата, за да не прихне и да не привлече вниманието на германците.
Луната отново се показа от облака и освети голото пространство. Тримата пак се долепиха до калта и зачакаха поредният облак да затули месечината и те да се придвижат още няколко метра. След цели два часа най-после излязоха при загражденията, вдигнати, за да спират германците.
Щом стигнаха бодливата тел, Трентам промени посоката и запълзя покрай телта откъм страната на германците — опитваше се да намери пролука, през която да се прехвърлят при своите. След още осемдесет метра, сторили се на Чарли цял километър, намериха тесен отвор и се провряха през него. Сега вече бяха само на петдесетина метра от английските окопи, където щяха да бъдат в безопасност.
Чарли с изненада видя, че капитанът е изостанал и дори го пуска да мине пръв.
— Да го вземат дяволите — изпелтечи тихо младежът, защото луната пак блесна над сцената на бойните действия и ги остави да лежат безжизнено на хвърлей от траншеите.
Щом месечината се скри за кой ли път, Чарли продължи да напредва рачешката сантиметър по сантиметър — сега се страхуваше повече от заблуден куршум на своите, отколкото на противниците. Накрая чу и гласове, гласове на англичани. Вече имаше чувството, че няма да доживее да види проклетите окопи.
— Успяхме — викна Томи толкова силно, че сигурно го чуха и германците.
Чарли отново заби лице в калта.
— Кой е там? — екна в отговор.
Чарли чу как сънените мъже в траншеите се размърдват и зареждат пушките.
— Капитан Трентам, ефрейтор Тръмпър и редник Прескот от Кралския стрелкови полк — отговори той твърдо.
— Парола! — настоя гласът.
— Божичко, как ли беше…
— Червена качулка — извика зад тях Трентам.
— Елате насам.
— Нека пръв се приближи Прескот — заповяда капитанът, а Томи се надигна на колене и запълзя бавно към окопите.
Чарли чу как някъде зад него изсвистява куршум и след миг видя ужасен как Томи се просва по корем в калта и застива. Извърна се в сумрака бързо назад към Трентам, който изпелтечи:
— Проклети шваби! Залегни, ако не искаш и с теб да стане същото.
Чарли не се подчини на заповедта и запълзя трескаво към тялото на приятеля си. Прегърна Томи през раменете.
— Остават ни само двайсетина метра — рече му. — Ранен е — добави през висок шепот и погледна към окопите.
— Прескот, не мърдай, докато луната свети — разпореди се някъде отзад Трентам.
— Как си, мой човек? — попита Чарли и се помъчи да види изражението върху лицето на своя приятел.
— Да ти призная, бил съм и по-добре — промълви Томи.
— Ей, вие двамата, не говорете — скастри ги капитанът.
— Между другото, куршумът не беше германски — простена със сетни сили Томи и от устата му на тънка струйка се застича кръв. — Постарай се тоя негодник да си плати, ако аз не успея да си разчистя сметките с него.