Видя, че той е започнал да обслужва купувачите още преди Гладис и Патси да са се явили на работа, докато клетият Боб Мейкинс изглеждаше много уморен, сякаш е краят на работното време.
— Точно сега не ми е до празни приказки с класата на безделниците — подметна Чарли. — Мога ли да се надявам, че тази вечер ще поговоря с теб?
— Разбира се — отвърна Беки.
Погледна си часовника, махна за довиждане и отиде на лекции. Установи, че й е трудно да се съсредоточи върху историята на Ренесанса и дори върху диапозитивите с творби на Рафаело, прожектирани с латерна магика върху бял екран. Притесняваше се, че ще прекара края на седмицата с родителите на Гай, после мислите й я отнасяха при Чарли — дали той щеше да печели достатъчно, за да изплатят дълга си към Дафни? Младата жена си призна, че е почти сигурна в успеха на своя приятел. С облекчение видя, че часовникът показва четири и половина. Завтече се, за да хване трамвая на ъгъла на Портланд Плейс, който за неин ужас едвам запъпли към Челси Терас.
Пред магазина за плодове и зеленчуци имаше малка опашка и още преди да е влязла вътре, Беки чу познатите закачки на Чарли:
— Половинка картофи сорт „Крал Едуард“, сочен грейпфрут от Южна Африка, защо, слънчице, да не добавим и една ябълка „Златна превъзходна“ и всичко това само за шилинг!
Изтънчени дами, бъдещи майки и бавачки, които биха възроптали, ако друг ги наречеше така свойски „слънчице“, направо се разтапяха, когато Чарли изричаше думата. Чак когато си тръгна и последният клиент, Беки успя да види какви промени вече е направил съдружникът й.
— Цяла нощ крак не съм подвил — обясни й той. — Изнесох всички празни щайги и стоката, която никой няма да купи. Накрая подредих шарените и зелените зеленчуци и всички меки плодове в горния край, а отпред сложих по-непривлекателната стока. Картофите, червеното цвекло, ряпата. Това си е златно правило.
— Дядо Чарли… — подхвана с усмивка младата жена, но се спря овреме.
Пак огледа пренаредените рафтове и волю-неволю се съгласи, че сега е много по-удобно. А и нямаше как да опровергае усмивките върху лицата на купувачите.
След месец пред магазина вече всеки ден се виеше опашка, а след два месеца Чарли предложи на Беки да се разширят.
— Къде? — прихна тя. — В спалнята ти ли?
— Горе няма място за зеленчуци — усмихна се и Чарли. — Поне откакто опашките пред „Тръмпър“ са по-дълги, отколкото за билети за „Пигмалион“. Още повече че за разлика от представлението нашият магазин е вечен.
Беки провери веднъж, сетне и втори път оборота от първото тримесечие — не можеше да повярва, че имат такава голяма печалба, и реши, че вероятно е време да го ознаменуват.
— Защо да не вечеряме в онзи италиански ресторант? — подметна Дафни, след като получи за тримесечието чек за много по-голяма сума, отколкото бе очаквала.
Беки посрещна възторжено предложението, но се изненада, че Гай не си умира от желание четиримата да вечерят заедно, а Дафни се готви твърде старателно за събитието.
— Не си въобразявай, че ще изхарчим за една вечер цялата печалба — предупреди я Беки.
— Жалко! — въздъхна на шега приятелката й. — Тъкмо се надявах, че ще се възползвам от наказателната клауза в договора. Не че се оплаквам де. Чарли ще ми подейства като свеж полъх след ония сухари, попските синове, и кривокраките конярчета, които съм принудена да търпя в края на всяка седмица.
— Само внимавай Чарли да не те изхруска за десерт.
Беки предупреди съдружника си, че масата е запазена за осем часа, и го накара да обещае, че ще облече най-хубавия си костюм.
— Имам само един — напомни й той.
Точно в осем Гай мина да вземе двете момичета от жилището им в дом номер деветдесет и седем, но докато вървяха към ресторанта, за разлика от друг път бе много свъсен и кисел. Влязоха в заведението няколко минути след уречения час. Завариха Чарли да седи сам в ъгъла — нервничеше и изглеждаше така, сякаш за пръв път стъпва в ресторант.
Беки му представи първо Дафни, а после и Гай. Чарли стана от стола и двамата мъже се загледаха така, сякаш им предстоеше кървав боксов мач между професионалисти.
— Точно така, били сте в един полк — рече Дафни. — Но едва ли сте се срещали — допълни тя и се вторачи в Чарли.
И двамата си замълчаха.
Вечерта започна лошо и продължи още по-зле — те така и не намираха тема, която да вълнува и четиримата. За разлика от магазина, където беше остроумен и мил с клиентите, Чарли се мусеше и бе твърде необщителен. Стига да можеше да го достигне с крак, Беки щеше да го изрита, и то не само задето гребе с ножа от граха и си го слага в устата.