— Имам добри новини за вас — оповести Дафни, докато тримата пътуваха с екипажа по Кингс Роуд към Челси Терас.
Чарли още стискаше преполовената бутилка шампанско.
— И какви, моето момиче? — попита той, след като се оригна.
— Не съм ти никакво „твое“ момиче — скастри го Дафни. — Може и да съм готова, Чарли Тръмпър, да инвестирам в работническата класа, но не забравяй все пак, че съм жена с потекло.
— Казвай какви са новините де! — подкани през смях Беки.
— Ти си изпълни твоята част от сделката, редно бе и аз да изпълня моята.
— В смисъл? — попита Чарли, който току задрямваше.
— Сега вече мога да представя малък списък от трима души, които да използваш за примамка и да решиш, надявам се, проблемите си с банките.
Чарли изтрезня на мига.
— Първо ти предлагам втория син на един граф — подхвана Дафни. — Няма пукната пара, затова пък е представителен. После можеш да се възползваш от услугите на един баронет, който, стига да му платиш както подобава, на драго сърце ще ти помогне, но най-силното ми предложение е един виконт, който не е извадил особен късмет, докато е играл комар в Довил, и сега се вижда принуден от време на време да пада дотам, че да работи като посредник.
— Кога ще ги видим? — попита Чарли, като се мъчеше да не пелтечи.
— Когато кажете — обеща Дафни. — Може още утре…
— Не е нужно — прекъсна я тихо Беки.
— Как така да не е нужно? — учуди се приятелката й.
— Вече избрах човека, който ще ни помогне.
— Кого, скъпа? Принцът на Уелс ли?
— Не. Подполковник сър Данвърс Хамилтън, баронет, удостоен с медал „За особени заслуги“ и с куп други военни отличия.
— Но той е командващ на полка — възкликна Чарли и изпусна бутилката шампанско на пода на екипажа. — И дума да не става! Той няма да се съгласи за нищо на света.
— Уверявам те, че ще се съгласи.
— Откъде си толкова сигурна? — попита Дафни.
— Сигурна съм, защото утре в единайсет сутринта имаме среща.
11.
По улицата се зададе екипаж и Дафни размаха чадъра. Кочияшът спря и вдигна за поздрав шапка.
— За къде сте, госпожице?
— За Харли стрийт номер сто седемдесет и две — отвърна тя, после двете жени се качиха.
Кочияшът отново вдигна шапка, размаха леко камшика и конят се отправи към Хайд Парк Корнър.
— Каза ли на Чарли? — попита Беки.
— Не, замазах положението — отвърна приятелката й.
Екипажът свърна към Марбъл Арч. Двете жени мълчаха.
— Може да не се наложи да му казваме каквото и да било — отсъди накрая Дафни.
— Дано — простена Беки.
Отново последва дълго мълчание, накрая конят препусна по Оксфорд стрийт.
— Лекарят ти разбран човек ли е?
— Досега го познавам като такъв.
— Божичко, умирам си от страх.
— Не се притеснявай. Скоро всичко ще приключи, поне ще знаеш със сигурност.
Екипажът спря пред номер сто седемдесет и две на Харли стрийт и двете жени слязоха. Докато Беки галеше коня по гривата, Дафни плати на кочияша шест пенса. Беки се обърна, когато чу как приятелката й почуква с месинговото чукало по вратата, изкачи трите стъпала и отиде при нея.
Отвори им медицинска сестра в колосана синя престилка и бяла касинка и якичка, която ги пусна да влязат. Поведе ги по тъмен коридор, осветен от една-единствена газова лампа, и ги покани в празната чакалня. На масичката в средата на помещението имаше старателно подредени на купчинки броеве на списания „Пънч“ и „Татлър“. Около масичката бяха наслагани удобни, ала разностилни фотьойли. Двете жени седнаха, но не казаха нищо, докато сестрата не излезе.
— Аз… — подхвана Дафни.
— Ами ако… — рече и Беки в един глас с нея.
Приятелките прихнаха, но смехът им прокънтя някак пресилено в чакалнята с висок таван.
— Хайде, първо ти — подкани Беки.
— Просто исках да попитам какво става с подполковника.
— Изслуша инструктажа като истински мъж — отвърна другата жена. — Утре отиваме на първата официална среща. „Чайлд и сие“ на Флийт стрийт. Обясних му да се държи като на генерална репетиция, защото съм оставила за по-нататък през седмицата срещата, на която според мен имаме някакви шансове.