Челси Терас №97
Лондон
20 май 1920 г.
Скъпи ми Гай,
Притеснявам се да не би писмото да те изненада, особено след глупавите клюки, за които ти разказах само преди около месец. Все отлагах да ти пиша за тези важни неща, понеже се надявах страховете ми да се окажат безпочвени. За съжаление не е така и сега обстоятелствата ме притискат.
Онази нощ, преди да заминеш за Индия, наистина беше изключително вълнуваща, след месец обаче менструацията не ми дойде. Реших да не ти казвам веднага с надеждата, че…
„О, не“, помисли младата жена, сетне накъса и това писмо и го хвърли в кошчето. Довлече се някак до кухнята, за да си направи чай. След втората чаша волю-неволю отново се върна при писалището.
Челси Терас №97
Лондон
20 май 1920 г.
Скъпи Гай,
Дано всичко при теб в Индия е наред и не те тормозят много. Не мога да ти опиша колко ми липсваш, но покрай наближаващите изпити и покрай Чарли, който си е наумил да стане следващият господин Селфридж, така и не усетих кога са отлетели тези три месеца. Сигурна съм, ще останеш очарован, че твоят бивш командващ, подполковник сър Данвърс Хамилтън, вече е…
— И между другото, съм бременна — каза на глас Беки и за трети път накъса листа.
Сложи капачето на перодръжката и реши, че е време да се поразходи из квартала. Свали от окачалката в антрето палтото си, изтича надолу по стълбите и излезе навън.
Тръгна безцелно напред-назад по безлюдната улица, дори не знаеше колко е часът. Със задоволство видя, че на витрините на номер сто трийсет и едно и сто трийсет и пет са се появили табели „Продадено“. Спря за миг пред някогашния антиквариат и надзърна през витрината. За свой ужас видя, че господин Ръдърфорд е прибрал всичко, дори газовите лампи и полицата над камината, за които бе смятала, че са заковани към стената. „Нека ми е за поука. Следващия път трябва да чета по-внимателно книжата“, помисли си тя. Продължи да оглежда голото помещение точно когато по дюшемето притича мишка.
— Дали да не отворим магазин за домашни любимци? — изрече на глас младата жена.
— Какво казахте, госпожице?
Беки се завъртя и видя, че един полицай натиска бравата на номер сто трийсет и три, за да се увери, че е заключено.
— О, добър вечер — смотолеви тя и кой знае защо, се почувства гузна.
— Наближава два след полунощ, госпожице. Току-що казахте „Добър вечер“.
— Така ли? — учуди се тя и си погледна часовника. — Ами да! Залисала съм се и не съм усетила. Живея на номер деветдесет и седем. — Реши, че все трябва да даде някакво обяснение, и допълни: — Не можех да заспя и излязох да се поразтъпча.
— Ами тогава защо не се хванете на работа в полицията? Там на драго сърце ще ви пращат да се разхождате по цяла нощ.
Беки се засмя.
— Не, благодаря. По-добре да се прибирам и да се помъча да заспя. Лека нощ.
— Лека нощ, госпожице — каза полицаят, изкозирува и провери дали и празният антиквариат е залостен.
Беки се обърна и закрачи решително по Челси Терас, после отключи входната врата на номер деветдесет и седем, качи се в жилището, съблече си палтото и веднага се върна при тясното писалище. Помисли само миг, грабна перодръжката и започна да пише.
За разлика отпреди думите се лееха, понеже младата жена знаеше какво точно трябва да каже.
Челси Терас №97
Лондон
20 май 1920 г.
Драги Гай,
Измислях най-различни начини да ти съобщя какво ми се е случило, откакто замина за Индия, и накрая стигнах до извода, че единственото смислено нещо е да ти кажа цялата истина.
Бременна съм в четиринайсетата седмица, нося в утробата си детето ти, което ме преизпълва с огромно щастие, но и — защо да крия — ме плаши. Щастлива съм, защото ти си единственият мъж, когото някога съм обичала, и съм притеснена заради последиците, които тази новина би могла да има за бъдещето ти в полка.
Нека ти кажа още в самото начало, че нямам никакво желание да вредя на кариерата ти по какъвто и да е начин, като те принуждавам да се ожениш за мен. И за двамата би било неприемливо да се обвържем един с друг само от угризения на съвестта, а после цял живот да се преструваме заради случилото се между нас един-единствен път.