Лично аз не крия, че ти принадлежа изцяло, но ако това чувство не е споделено, за нищо на света не бих принесла в жертва на олтара на двуличието такава многообещаваща кариера.
Но ти, скъпи, можеш да не се съмняваш, че те обичам силно и се вълнувам за бъдещето и благополучието ти до такава степен, че съм готова, стига да поискаш, да отричам, че имаш нещо общо с всичко това.
Винаги ще те боготворя, Гай. Знай, че каквото и да решиш, ще ти бъда вярна.
С много любов
Прочете веднъж, сетне втори път написаното и не успя да сдържи сълзите си. Докато сгъваше листа, вратата на спалнята се отвори и на прага застана сънената Дафни.
— Добре ли си, миличка?
— Да. Само ми се пригади — обясни Беки. — Реших да поизляза на чист въздух.
Тя пъхна незабелязано писмото в плика.
— Така и така съм станала — допълни приятелката й, — ще пийнеш ли с мен чай?
— Не, благодаря. Вече изпих две чаши.
— Е, добре тогава, ще пия сама.
Дафни хлътна в кухнята. Беки грабна веднага писалката и надписа плика:
ИНДИЯ
Пуна
казарма „Уелингтън“
Втори батальон на Кралския стрелкови полк
капитан Гай Трентам
Излезе от жилището, пусна писмото в пощенската кутия на ъгъла на Челси Терас и се прибра още преди чайникът да е заврял.
От дъжд на вятър Чарли получаваше писма от Сал в Канада, която му съобщаваше за появата на поредния му племенник или племенница, случваше се да му се обади и Грейс, ако успееше да се отскубне от задълженията си в болницата, но виж, Кити го посещаваше наистина много рядко. Ала появеше ли се в жилището, то бе все по една и съща причина.
— Трябват ми само две лири стерлинги, Чарли, колкото да избутам на първо време — обясни и този път тя и още щом влезе в стаята, се настани на единствения фотьойл.
Чарли се вгледа в сестра си. Уж беше само с година и половина по-голяма от него, а приличаше на трийсет и пет — четирийсетгодишна. Под торбестата, размъкната жилетка не бе останала и следа от тялото, по което навремето се бяха заглеждали всички в Ийст Енд, а без грим си личеше, че лицето на Кити е отпуснато и сбръчкано.
— Миналия път ми поиска само една лира — напомни й Чарли. — При това съвсем наскоро.
— Да де, но приятелят ми междувременно ме напусна, Чарли. Сега трябва да се оправям сама, нямам си и покрив над главата. Хайде, помогни ми де.
Младежът продължи да я гледа — добре че Беки не се бе прибрала от следобедната лекция, макар той да подозираше, че Кити идва само ако е сигурна, че касата е пълна и Беки няма да й се пречка.
— Връщам се веднага — рече Чарли след проточилото се мълчание.
Излезе от стаята и отиде долу в магазина. Увери се, че продавачите не го гледат, бръкна в касата и извади две лири и десет шилинга. Примирен, се върна горе в жилището.
Кити вече чакаше при вратата. Брат й й подаде трите банкноти. Тя почти ги сграбчи от ръката му, напъха ги в ръкавицата си и си тръгна, без да каже и дума.
Чарли също слезе долу в магазина и видя как сестра му си взима една от крушите, наредени на красива пирамидка в ъгъла, после отхапва от нея, излиза на улицата и хуква нанякъде.
Младежът си каза, че не бива да забравя да преброи вечерта оборота от деня — не искаше другите да научават точно колко пари е дал на сестра си.
— Накрая, Чарли Тръмпър, май ще се наложи да откупиш пейката — засмя се Беки и седна до него.
— Това, драга, ще стане чак когато всички магазини по улицата бъдат мои — обърна се той и я погледна. — А ти как си? Кога да чакаме бебето?
— Според лекаря след около пет седмици.
— Приготви ли жилището за новото попълнение?
— Да. Добре че Дафни не ме изгони.
— Мъчно ми е за нея — призна си Чарли.
— На мен също, макар че откакто Пърси се демобилизира от Шотландския гвардейски полк, тя е на седмото небе от щастие.
— Обзалагам се, че скоро ще обявят годежа си.
— Дано — промълви Беки и погледна към отсрещния тротоар.
Там блестяха три табели с името „Тръмпър“, написано със златисто върху син фон. Магазинът за плодове и зеленчуци продължаваше да им носи добри печалби, а Боб Мейкинс бе израснал неимоверно за една година. След оттеглянето на господин Кендрик месарницата поизгуби от клиентелата си, после обаче Чарли назначи на мястото на стареца Майк Паркър и хората започнаха да се връщат.