Выбрать главу

— Слушам те, Чарли Тръмпър.

— Виж какво, Ребека Салмън, ти си наследила от баща си предприемаческия нюх. Дано думата ти харесва. Ако го обединиш с онова, което винаги си обичала и за което имаш вродена дарба, просто няма начин да не успееш.

— Благодаря за комплимента, но понеже стана въпрос, позволи ми да попитам какво общо има господин Фодъргил с грандиозния ти план?

— Няма нищо общо.

— В смисъл?

— От три години той е само на загуба — поясни Чарли. — С парите, които ще вземе за галерията и за най-доброто от стоката в нея, Фодъргил само ще си покрие загубите. Но това не може да продължава вечно. И така, знаеш какво се очаква от теб.

— Знам, знам, и още как, господин Тръмпър.

Когато отмина и септември, Беки почти се беше примирила, че Гай няма никакво намерение да отговори на писмото й.

През август Дафни им каза, че на хиподрума „Гудуд“ е срещнала случайно майката на Гай — госпожа Трентам. Тя се кълняла, че синът й не само се чувствал прекрасно в Индия, но и имал всички основания да очаква всеки момент да го произведат майор. Дафни едва удържала на обещанието да не съобщава за състоянието на Беки.

Предстоеше детето да се роди съвсем скоро и Чарли се постара Беки да не пилее време за пазаруване и дори прати една от младите продавачки в магазина на номер сто четирийсет и седем да й помага в чистенето — накрая Беки обвини и двамата, че само я разглезват.

През осмия месец тя вече се отказа да проверява сутрешната поща и започна да се убеждава, че Дафни е била права в мнението си за капитан Трентам. Беше изненадана колко бързо избледнява той в паметта й, макар че й предстоеше да роди неговото дете.

Притесняваше се, че повечето хора смятат Чарли за баща на детето, а и той допринасяше за бъркотията — ако някой му зададеше ребром въпроса, младежът не си правеше труда да отрича.

Междувременно бе хвърлил око на още два-три магазина, чиито собственици очевидно скоро щяха да ги обявят за продан, но Дафни не искаше и да чуе за нови сделки, докато детето не се роди.

— Само да си посмял да забъркваш Беки в съмнителните си начинания! Нека първо роди и се дипломира, чу ли?

— Да, уважаема госпожице — изтрака с токове Чарли.

Предпочете да не споменава, че само преди седмица Беки се е споразумяла с господин Снедълс: веднага щом старецът умреше, книжарницата щеше да стане тяхна. В договора имаше само едно условие, заради което Чарли се притесняваше: умът му не го побираше как ще успее да се отърве от толкова много книги.

— Госпожица Беки се обади току-що по телефона — прошепна в ухото на шефа си Боб един следобед, когато Чарли стоеше зад щанда. — Каза да сте отидели незабавно. Май скоро ще ражда.

— Но нали оставаха цели две седмици — затюхка се Чарли, докато развързваше престилката.

— За това не знам, господин Тръмпър, знам само, че госпожица Беки настоя да побързате.

— Пратила ли е да повикат акушерка? — попита Чарли и заряза клиента, чийто ред на опашката беше дошъл, после си грабна палтото.

— Нямам представа, драги ми господине.

— Добре тогава. Поеми магазина, днес надали ще се върна.

Чарли остави усмихнатите хора на опашката и хукна към номер деветдесет и седем. Изкачи на бегом стълбите, отвори рязко вратата и влетя в спалнята на Беки. Седна на крайчеца на леглото и хвана ръката й. И двамата мълчаха.

— Прати ли да повикат акушерка? — попита той накрая.

— То оставаше да не е пратила — заяви някой от прага и в стаята влезе едра жена.

Беше облечена в стар кафяв дъждобран, който й беше малък, и носеше черна кожена чанта. Едва дишаше — очевидно се бе затруднила с изкачването на стълбите.

— Аз съм госпожа Уестлейк, работя към болница „Свети Стефан“ — оповести дебеланата. — Дано не съм закъсняла. — Беки кимна, а акушерката насочи вниманието си към Чарли. — Вие идете да кипнете вода, и по-чевръсто.

Каза го като човек, несвикнал да му се противоречи. Без да продума, младежът скочи от леглото и изхвърча от стаята.

Госпожа Уестлейк остави голямата чанта на пода и се зае да мери пулса на Беки.

— На какви промеждутъци са контракциите? — попита тя делово.

— На двайсетина минути — отговори родилката.

— Чудесно. Значи не ни остава да чакаме дълго.

На прага се появи Чарли, понесъл леген топла вода.