Выбрать главу

— Какво друго да направя?

— Донесете ми всички чисти кърпи, които ви се намират, с удоволствие ще пийна и чаша чай.

Чарли отново изскочи от спалнята.

— В случаи като този мъжете само се пречкат — отсече госпожа Уестлейк. — Човек трябва постоянно да им намира работа.

Беки тъкмо понечи да обясни на жената кой всъщност е Чарли, и поредната контракция я преряза.

— Дишай дълбоко и бавно, миличка — насърчи я мило акушерката, а Чарли се върна с три кърпи и чайник вряла вода. Госпожа Уестлейк дори не се обърна да види кой е и продължи: — Оставете кърпите върху скрина, излейте водата във възможно най-големия леген и пак сложете чайника на огъня, за да разполагам с достатъчно топла вода.

Чарли пак излезе, без да каже и дума.

— Де да можех и аз да го командвам така — рече възхитена Беки.

— О, не се притеснявай, миличка. Моя не мога да го накарам и един хляб да купи, а имаме седем деца.

След две-три минути Чарли отвори вратата с крак и донесе при леглото поредния леген с вряла вода, над която се виеше пара.

— На масичката отстрани — посочи госпожа Уестлейк. — И гледайте да не ми забравите чая. После донесете още кърпи.

Беки простена.

— Хвани ме за ръката и дишай дълбоко — посъветва я акушерката.

Не след дълго младежът отново влезе с поредния чайник топла вода и веднага получи нареждане да го изсипе в легена и пак да го сложи на огъня. След като той свърши и това, госпожа Уестлейк му рече:

— Чакайте отвън, ще ви повикам.

Чарли излезе и затвори тихо вратата след себе си.

Имаше чувството, че е направил безброй чаши чай и е донесъл безброй чайници гореща вода, че винаги се е появявал точно когато не трябва, докато накрая не го отпратиха от спалнята. Той заснова напред-назад из кухнята, страхуваше се от най-лошото. После чу жално гласче.

Беки загледа от леглото как акушерката вдига детето й за едното краче и го потупва лекичко по дупето.

— Това е най-хубавият миг — каза госпожа Уестлейк. — Приятно е да мислиш, че си помогнал на този свят да се появи човек.

Тя пови новороденото в една от кърпите и го подаде на майката.

— Какво е?

— Опасявам се, че е момче — усмихна се акушерката. — Значи светът няма да отбележи никакъв напредък. Следващия път се постарай да е момиче — грееше в усмивка тя. — Ако господинът още има желание де — допълни госпожа Уестлейк и посочи с палец затворената врата.

— Ама той… — опита да поясни Беки.

— Знам, знам и без да ми казваш. Всички мъже са един дол дренки. — Госпожа Уестлейк отвори вратата на спалнята и затърси с поглед Чарли. — Готово, господин Салмън. Престанете да се цупите и елате да видите сина си.

Чарли връхлетя като хала, насмалко да събори акушерката. Застана в края на леглото и се взря в мъничкото човече в ръцете на Беки.

— Леле, че грозник! — възкликна младежът.

— Знаем кой носи вината за това — засмя се госпожа Уестлейк. — Да се надяваме, че няма да му счупят носа. При всички положения, както обясних на жена ви, дано следващото ви дете е момиче. Между другото, как ще го кръстите това юначе?

— Даниъл Джордж — отсече без колебание Беки. — На баща ми — поясни тя и погледна Чарли.

— И на моя — допълни той, после отиде в горния край на леглото и прегърна родилката.

— Е, трябва да тръгвам, госпожо Салмън. Но утре сутринта ще намина отново.

— Всъщност името ми е госпожа Тръмпър — пророни тихо Беки. — Салмън съм по баща.

— О, така ли — притесни се за пръв път акушерката. — Явно в списъка с повикванията са объркали имената. Е, до утре, госпожо Тръмпър — рече тя и излезе.

— Госпожа Тръмпър ли? — учуди се Чарли.

— Трябваше да мине ужасно много време, докато се опомня, нали, господин Тръмпър?

Дафни

1918 — 1921

13.

Да ви призная, когато отворих писмото, не се сетих веднага коя е тая Беки Салмън. После обаче си спомних, че в училище „Сейнт Пол“ имах съученичка, която се казваше така — изключително будно, възпълно момиче, което сякаш разполагаше с неизчерпаем запас от понички с крем. Ако не ме лъже паметта, единственото, с което й се отблагодарих, бе албумът с илюстрации, коледен подарък от една моя леля от Къмбърланд.

Когато бях в последния клас, умното момиченце вече завършваше предпоследния, макар да имахме разлика във възрастта цели две години.