Уверих го, че много скоро Беки ще омръзне на Гай, както са му омръзвали всички други момчета, изпречвали се досега на пътя му. Добавих, че трябва да прояви търпение, и ябълката сама ще му падне в ръцете. Обясних му и кой е Нютон.
Смятах, че сълзите, за които милата ми бавачка ми е говорила толкова често, ще бликнат скоро след като Беки бе поканена да прекара края на седмицата с майката и бащата на Гай в Асхърст. Постарах се в неделя следобед и аз да бъда поканена от Трентамови на чай у тях, та доколкото мога, да подкрепя морално Беки.
Отидох някъде в четири без двайсет, когато според мен хората обикновено пият чай, но заварих госпожа Трентам да седи сам-сама сред сребърните прибори и порцелановите сервизи.
— Къде са влюбените гугутки? — попитах, след като влязох в дневната.
— Доколкото, Дафни, познавам грубия ти език, вероятно имаш предвид сина ми и госпожица Салмън. Тръгнаха си за Лондон.
— Надявам се, заедно? — попитах аз.
— Да, макар че не проумявам какво толкова е намерило в нея милото момче. — Госпожа Трентам ми наля чаша чай. — Лично на мен тя ми се видя изключително скучна.
— Може пък да е оценил ума и хубостта й — престраших се да предположа точно когато при нас в дневната дойде майорът.
Усмихнах му се — познавах го още от малка и с времето бях започнала да го възприемам едва ли не като роден чичо. Само не разбирах едно — как е могъл да се влюби в такава вещица като Етел Хардкасъл.
— И Гай ли си тръгна? — попита майорът.
— Да, върна се в Лондон заедно с госпожица Салмън — потвърди за втори път госпожа Трентам.
— О, колко жалко! Стори ми се прекрасно момиче.
— Понеже си кон с капаци и не виждаш по-далеч от носа си — отсече жена му.
— Лично аз имам впечатлението, че Гай дава мило и драго за нея — намесих се с надеждата да получа някакъв отклик.
— Опазил ни бог! — сопна се госпожа Трентам.
— Опасявам се, че бог няма нищо общо с това — подметнах, понеже се бях настроила войнствено.
— Затова пък аз имам — натърти домакинята. — Нямам никакво намерение да допусна синът ми да се ожени за дъщерята на някакъв уличен търговец от Ийст Енд.
— Какво толкова, като се ожени за нея! — намеси се майорът. — В края на краищата нали и дядо ти е бил уличен търговец!
— Престани, Джералд. Дядо ми е основал и е наложил изключително преуспяло предприятие в Йоркшир, а не в Ийст Енд.
— Значи само мястото е друго — подметна мъжът й. — Спомням си много добре, баща ти ми е казвал, при това с неприкрита гордост, че дядо ти е положил началото на „Хардкасъл“ в някаква порутена колиба в Хъдърсфийлд.
— Джералд… Сигурна съм, че баща ми е преувеличавал.
— Никога не ми е правил впечатление на човек, склонен да преувеличава — възрази майорът. — Точно обратното, на никого не цепи басма.
— Да де, но е било много отдавна — заувърта госпожа Трентам.
— И не само това! Подозирам, че някой ден децата на Ребека Салмън ще ударят в земята такива като нас — добави мъжът й.
— Джералд, престани да употребяваш уличен език. Всички ние сме повлияни от онзи драматург социалист — господин Шоу, и от ужасния му „Пигмалион“, който лично според мен е писан именно за госпожица Салмън.
— Едва ли — възразих аз. — В края на краищата Беки ще завърши Лондонския университет със стенен „Бакалавър на хуманитарните науки“, а това е повече, отколкото целият ми род е успял да постигне за единайсет века.
— Дори и да е така — знаеше си своето госпожа Трентам, — това едва ли са качества, които ще помогнат на Гай да се издигне във военното поприще, особено сега, когато полкът му е прехвърлен на служба в Индия.
Тази новина ми дойде като гръм от ясно небе. Бях почти сигурна, че Беки не знае.
— А когато синът ми се върне в родината — продължи домакинята, — аз ще се постарая да му намеря достойна спътница в живота, която да има добро потекло, достатъчно пари и може би мъничко ум в главата. Заради дребнави предразсъдъци Джералд не успя да стане командващ на полка, но можете да бъдете сигурни, че няма да допусна същото да сполети и Гай.
— Аз просто не ставах за командващ — напомни намусен майорът. — Сър Данвърс бе далеч по-подготвен за длъжността, пък и не знам друг освен теб да е искал да получа назначението.