Хоскинс подкара автомобила, а Дафни погледна мъжа, когото обичаше, и си помисли какъв късмет е извадила с него. Всъщност си го беше харесала едва шестнайсетгодишна и нито веднъж не се бе усъмнила, че е направила правилния избор, макар че самият Пърси и не подозираше за това. Винаги го бе смятала за прекрасен, добър, грижовен и мил — е, със сигурност не беше пръв красавец, затова пък бе много представителен и изискан. Всяка вечер младата жена благодареше на Бога, че избраникът й се е отървал здрав и невредим във войната. След като Пърси й бе съобщил, че заминава с шотландските гвардейци за Франция, Дафни бе прекарала три от най-нещастните години в живота си. От този миг нататък все си мислеше, че всяко писмо, всяко телефонно обаждане й носят вестта за смъртта на нейния любим. В негово отсъствие и други мъже се опитваха да я ухажват, всички обаче удряха на камък: досущ Пенелопа Дафни чакаше избраникът й да се върне. Повярва, че той наистина е жив, едва когато го видя на мостика в Дувър. Щеше да помни до гроб милите думи, които Пърси изрече още в мига, щом я зърна:
— Какво съвпадение, моето момиче! Тъкмо си мечтаех да те видя тук.
Той нито веднъж не спомена примера на баща си, макар че „Таймс“ посвети на некролога на покойния маркиз половин страница, където се описваше подвигът му на Марна и се казваше, че той е обезвредил собственоръчно цяла германска батарея и е „един от най-великите герои от войната, удостоени с кръст Виктория“. Когато месец по-късно край Ипр загина и по-големият брат на Пърси, Дафни най-сетне проумя колко много семейства са сполетени от една и съща злочестина. Сега Пърси бе наследил титлата: дванайсети маркиз на Уилтшир. Само за няколко седмици благородническото звание бе сменило трима притежатели.
— Сигурен ли си, че не сме сбъркали пътя? — попита младата жена, когато тръгнаха по авеню Шафтсбъри.
— Сигурен съм, милейди — потвърди Хоскинс, очевидно решен да се обръща още отсега към Дафни с титлата, въпреки че те двамата с Пърси още не бяха женени.
Годеникът й пак се закашля.
— Помага ти да свикнеш, моето момиче.
Тя се почувства на върха на щастието, когато Пърси й съобщи, се напуска Шотландския гвардейски полк, за да поеме семейните имения. Колкото и да му се възхищаваше в тъмносинята униформа с четирите месингови копчета с еднакво разстояние между тях, с ботушите с шпори и със смешната шапка на червени, бели и сини карета, тя искаше да се омъжи за фермер, а не за войскар. Изобщо не й се живееше по разните му там колонии в Индия и Африка.
Завиха по Малет стрийт и видяха множество, което се качваше по стълбите пред величествената страда.
— Ето го и ректората! — възкликна младата жена, сякаш се е натъкнала на все още неоткрита пирамида.
— Да, милейди — отвърна Хоскинс.
— И не забравяй, Пърси… — подхвана Дафни.
— Какво, моето момиче?
— Не говори, ако не те питат. Тук не сме в свои води и не искам да ни направят за смях. Сети ли се да вземеш поканата и билетите с местата?
— Сложих ги някъде — отвърна той и затърси по джобовете си.
— В горния ляв вътрешен джоб на сакото ви са, Ваша Светлост — намеси се шофьорът и спря автомобила.
— Разбира се, че са там — рече Пърси. — Благодаря ти, Хоскинс.
— За мен беше удоволствие, милорд — изтананика мъжът.
— Върви след навалицата — нареди Дафни. — И се прави, че идваш тук всяка седмица.
Минаха покрай неколцина униформени разпоредители, накрая им провериха билетите и ги заведоха на техните места.
— Никога досега не съм седяла толкова назад — завайка се Дафни.
— И аз само веднъж съм се опитвал да бъда назад в театър — призна си Пърси. — В театъра на бойните действия, където германците изпълняваха главната роля.
Той пак се закашля.
Двамата замълчаха в очакване да се случи нещо. Сцената беше гола, ако не се броят четиринайсетте стола, два от които — средните, можеха да бъдат описани като престоли.
В три без пет десетима мъже и две жени — всички облечени в нещо, което според Дафни приличаше на черни халати, и с алени шалове, преметнати през вратовете — излязоха в индийска нишка на сцената и си седнаха на местата. Празни останаха само двата престола. Точно в три часа вниманието на младата жена бе привлечено от фанфарите, които оповестиха появата на краля и кралицата. Присъстващите станаха на крака, за да ги посрещнат, а те се разположиха в средата на ректората. Пак прави, всички изслушаха химна.