— Ако отчетем обстоятелствата, кралят изглежда много добре — отбеляза Пърси, след като си седна на мястото.
— Мълчи! — скастри го Дафни. — Тук никой не го познава.
Възрастен мъж в дълга черна тога, който единствен продължаваше да стои прав, изчака всички да заемат местата си, пристъпи напред, поклони се на краля и кралицата и се обърна към публиката.
Оказа се, че това е заместник-ректорът, сър Ръсел Ръсел-Уелс, който дръпна дълга реч. Пърси се обърна към годеницата си:
— Нима този тип очаква да му разбираме всичките дрънканици? Отказах се от латинския още в четвърти клас.
— И аз издържах да го уча само една година.
— Значи и ти, моето момиче, няма да ми помогнеш особено — изшушука Пърси.
От предния ред се обърнаха и ги изгледаха на кръв.
До края на тържеството Дафни и Пърси се опитаха да мълчат, макар че от време на време се налагаше тя да го стиска по коляното, защото годеникът й току се наместваше на неудобния дървен стол.
— На краля му е лесно — тихо каза Пърси. — Я каква голяма възглавница са му сложили!
Най-сетне настана и мигът, заради който бяха дошли.
Заместник-ректорът, който продължаваше да чете имената в почетния списък, най-после стигна до буквата „Т“ и оповести:
— Госпожа Тръмпър, бакалавър на хуманитарните науки, степен, присъдена й от колежа „Бедфорд“.
Присъстващите изръкопляскаха дваж по-разгорещено, както всеки път, когато по стълбите се качваше жена, за да получи своята диплома. Беки направи реверанс на краля, докато той й надяваше върху тогата нещо, описано в програмата като „алена качулка“, и й връчи пергаментов свитък. Тя отново се поклони, отстъпи две крачки назад и се върна на мястото си.
— Аз надали щях да се справя толкова добре — отбеляза Пърси и също заръкопляска. — А никой не присъжда награда на човека, който я е подготвил така блестящо — допълни той.
Дафни се изчерви. Двамата изчакаха на местата си заместник-ректорът да изкара азбуката до края, после се измъкнаха в парка, където щеше да има увеселение.
— Не ги виждам никъде — завайка се Пърси и се завъртя, както стоеше насред моравата.
— Аз също — рече Дафни, — но ти продължавай да търсиш. Някъде тук са.
— Добър ден, госпожице Харкорт-Браун.
Дафни се обърна рязко.
— О, здравейте, госпожо Салмън, страшно се радвам да ви видя. Каква прелестна шапчица имате, без труфила по нея, ами скъпата госпожица Роуч! Това, Пърси, е майката на Беки, госпожа Салмън, и леля й — госпожица Роуч. Моят годеник…
— Много се радвам да се запознаем, Ваша Светлост — възкликна госпожа Салмън и се запита дали в дамския кръжец в Ромфорд изобщо ще й повярват, когато им разкаже.
— Сигурно се гордеете много с дъщеря си — подхвана Пърси.
— Да, гордея се, Ваша Светлост — потвърди жената.
Госпожица Роуч стоеше като истукан и не изрази мнение.
— А къде е нашата малка учена? — попита Дафни.
— Тук съм, тук съм — подвикна Беки. — А вие къде се губите? — попита тя и се отскубна от неколцината абсолвенти, с които беше.
— Издирваме те.
Двете момичета се прегърнаха.
— Виждали ли сте някъде майка ми?
— Току-що беше с нас — огледа се Дафни.
— Май отиде за сандвичи — намеси се госпожица Роуч.
— Съвсем в неин стил — прихна Беки.
— Здравей, Пърси — поздрави Чарли. — Как е, как е?
— Не можем да се оплачем — закашля се Пърси. — А Беки се справи блестящо — допълни той точно когато госпожа Салмън се върна с огромна чиния, отрупана със сандвичи.
— Ако Беки е наследила здравия разум на майка си, госпожо Салмън — рече Дафни, докато избираше сандвич с краставица за Пърси, — ще се справя прекрасно и в реалния живот, защото, мен ако питате, след четвърт час няма да има и следа от сандвич. — За себе си избра сандвич с пушена сьомга. — Притесняваше ли се, когато се качи на сцената? — обърна се Дафни към своята приятелка.
— И още как! — призна си Беки. — Когато кралят ми нахлупи качулката, нозете ми направо се подкосиха. А после, когато се върнах на мястото си, видях, че Чарли плаче.
— Сторило ти се е — възропта мъжът й.
Беки не каза нищо, само го хвана под ръка.
— Лично на мен алената качулчица ми хареса много — включи се в разговора и Пърси. — Мисля, че ще предизвикам фурор, ако и аз си сложа такава на бала на Ловното дружество.