офицерска столова
15. V. 1921 г.
Скъпа Дафни,
Дано ме извиниш, че разчитам на дългогодишното приятелство между нашите семейства, но възникна проблем, за който съм сигурен, че си в течение. За съжаление сега установявам, че съм принуден да се обърна към теб за съдействие и съвет.
Преди известно време получих от приятелката ти Ребека Салмън писмо…
Дафни сложи недочетените страници върху тоалетката — съжали, че писмото не е пристигнало няколко дни след като тя е заминала на меден месец. Пак се зае да преглежда списъка с гостите, но си даде сметка, че рано или късно ще й се наложи да види какво очаква Гай от нея. Отново зачете писмото:
… в което тя ми съобщава, че била бременна и че детето било от мен.
Нека още от самото начало те уверя, че не може да има по-нагла лъжа: през единствената нощ, когато съм оставал у вас, не съм имал никакъв физически контакт с Ребека.
Всъщност именно тя настоя да вечеряме на Челси Терас номер деветдесет и седем, въпреки че вече бях запазил маса в „Риц“.
С напредването на вечерта ми стана ясно, че Ребека се опитва да ме напие, затова реших да си тръгна. Да ти призная, алкохолът наистина ме беше хванал и аз не бях сигурен дали ще успея да се прибера без произшествия в гарнизона.
Ребека веднага предложи да съм останел у вас, за да съм изтрезнеел. Точно така се изрази. Аз, естествено, отказах, докато накрая тя ми обясни, че бих могъл да легна в твоята стая, понеже си щяла да се прибереш от провинцията чак на другия ден следобед — нещо, което ти по-късно потвърди.
И така, приех любезната покана на Ребека, легнах си и веднага съм заспал, после обаче се чу затръшване на врата и аз се събудих — ужасен видях, че ти стоиш пред мен. Бях още по-стъписан, когато установих, че до мен лежи Ребека — така и не съм усетил кога се е пъхнала в леглото.
Ти, естествено, се смути и веднага излезе. Без да казвам и дума, станах, облякох се и се върнах в гарнизона — най-късно в един и четвърт след полунощ си бях в стаята.
На сутринта отидох на гара „Уотърлу“, откъдето поемах към Индия, и както би могла да се досетиш, бях доста изненадан, че Ребека ме чака на перона. Стоях с нея само няколко минути, ала не оставих съмнения как се отнасям към номера, който ми е погодила предната вечер. После се ръкувах с нея и се качих на влака за Саутхамптън — изобщо не очаквах, че ще я видя някога отново. След няколко месеца обаче ненадейно получих от госпожица Салмън възмутително писмо, заради което съм принуден да търся твоята помощ.
Дафни обърна листа и се погледна в огледалото. Нямаше никакво желание да научава какво очаква Гай от нея. Той дори бе забравил в чия стая го е заварила. След малко обаче младата жена отново насочи поглед към горния край на следващата страница и продължи да чете.
Едва ли щях да се видя принуден да предприема каквото и да било, ако подполковник сър Данвърс Хамилтън не бе пратил кратко писмо на командващия полка — полковник Форбс, с което му съобщава версията на госпожица Салмън — бях изправен пред другарски съд, състоящ се от другите офицери в полка.
Аз, естествено, им разказах какво точно се е случило онази нощ, но подполковник Хамилтън и досега има влияние върху някои от офицерите и те не приеха моя разказ. За щастие няколко седмици по-късно майка ми писала на полковник Форбс, за да го извести, че госпожица Салмън се е омъжила за отколешния си любовник Чарли Тръмпър и той не отрича, че детето, което тя е родила, е от него. Ако полковникът не бе повярвал на мама, вероятно щеше да се наложи незабавно да напусна полка. За късмет тази несправедливост беше предотвратена.
Мама ми съобщи, че по време на медения месец (приеми моите искрени благопожелания) смяташ да посетиш Индия. Значи почти със сигурност ще се срещнеш с полковник Форбс, който, опасявам се, вероятно ще отвори дума за това, понеже и твоето име вече бе замесено.
Ето защо те моля да не споменаваш нищо, което би могло да навреди на кариерата ми. Всъщност, ако потвърдиш моите думи, цялата тъжна история ще бъде забравена.
Твой приятел
Дафни остави писмото върху тоалетката, започна бавно да разресва косата си и се замисли какво да прави от тук нататък. Не искаше да обсъжда станалото с майка си и баща си, още по-малко да забърква Пърси. Не искаше да споменава и на Беки, че Трентам й е писал, докато не реши какво да стори. Беше изумена за колко плиткопаметна я мисли Гай и колко се е откъснал той от действителността.