Дафни остави четката за коса и пак се погледна в огледалото, после прочете отново писмото. Накрая го пъхна в плика и се опита да не мисли за него, думите на Гай обаче изникваха отново и отново в съзнанието й. Болеше я най-много от това, че той я смята за тъй лековерна.
Най-неочаквано се сети от кого да поиска съвет. Вдигна телефонната слушалка и след като помоли в централата да я свържат с номер в Челси, с радост установи, че подполковникът още си е у дома.
— Тъкмо тръгвах към клуба, Дафни — обясни той. — С какво бих могъл да ти бъда полезен?
— Трябва да поговорим, спешно е, но не е за по телефон — обясни тя.
— Ясно — рече Хамилтън и след кратко мълчание добави: — Ако си свободна, защо не дойдеш да обядваме заедно във Военния клуб? Ще преместя резервацията за Дамския салон.
Дафни прие с благодарност поканата и след като си пооправи грима, в един и нещо вече беше в клуба на Пикадили — закара я Хоскинс.
Подполковникът я чакаше във фоайето.
— Каква приятна изненада! — възкликна сър Данвърс. — Не всеки ден ме виждат да обядвам с красива млада жена. Това ще се отрази изключително добре на репутацията ми. Ще помахам на всички генерали, които ми се изпречат пред очите.
Дафни обаче не се засмя на безобидната закачка на подполковника и поведението му веднага се промени. Той хвана гостенката внимателно за ръка и я заведе в Дамския салон. След като сър Данвърс написа поръчката и я даде на сервитьорката, Дафни извади от чантата си писмото на Гай и без да каже и дума, го връчи на своя домакин.
Подполковникът намести монокъла и зачете, като от време на време поглеждаше Дафни, която не бе докоснала супата, сложена пред нея.
— Гнила работа! — възкликна сър Данвърс, след като пъхна писмото в плика и го върна на младата жена.
— Така е, но какво да правя от тук нататък?
— Едно е сигурно, скъпа — не можеш да обсъждаш съдържанието на писмото с Чарли и Беки. Освен това трябва да покажеш недвусмислено на Трентам, че ако те попитат без заобикалки кой е баща на детето, ти ще се чувстваш длъжна да кажеш истината. — Той замълча и си гребна от супата. — Заклевам се, че докато съм жив, няма да разговарям повече с госпожа Трентам — допълни подполковникът, без да дава обяснения.
Дафни беше изненадана — до този миг не бе и подозирала, че Хамилтън се е срещал някога с тази вещица.
— Дали, скъпа, да не обединим усилията си, за да съчиним подобаващ отговор на писмото? — предложи сър Данвърс, след като помисли още малко.
Точно тогава сервитьорката им донесе две порции от специалитета на деня и той млъкна.
— Ще ви бъда много признателна, ако сметнете, че сте в състояние да ми помогнете — рече припряно Дафни. — Но според мен първо съм длъжна да ви кажа всичко, което знам.
Подполковникът кимна. Когато младата жена приключи с разказа си, чинията на Хамилтън беше празна.
— Вече знаех повечето неща — призна той и вдигна салфетката към устните си. — Но все пак научих от теб някои важни подробности. Не съм и подозирал, че Трентам е такъв изпечен негодник. Сега, като се замисля, виждам, че е трябвало да настоявам за по-обстойно разследване, преди да го предложа за медал. — Подполковникът стана от масата. — Бъди така любезна, позабавлявай се със списанията в кафенето, а през това време аз ще се постарая да съчиня първата чернова.
— Съжалявам, че ви създавам такива главоболия — подхвана Дафни.
— Я не се занасяй. Поласкан съм, че ми се довери.
Той стана и се запъти към читалнята на клуба.
Появи се след близо час, когато Дафни преглеждаше за втори път обявите за бавачки в „Лейди“.
Метна припряно списанието на масичката и изправи гръб. Подполковникът й връчи листовете с резултатите от своите усилия, които Дафни преглежда мълком няколко минути.
— Един дявол знае какво щеше да направи Гай, ако аз му бях написала такова писмо — каза тя накрая.
— Какво толкова би могъл да направи, скъпа! Просто ще напусне полка. И то според мен незабавно. — Подполковникът сбърчи чело. — Крайно време е Трентам да осъзнае последиците от постъпките си — ако не за друго, то заради отговорността, която носи към Беки и детето.
— Да де, но тя е щастливо омъжена, едва ли е честно към Чарли — простена младата жена.
— Виждала ли си напоследък Даниъл? — попита подполковникът, след като понижи глас.