— Не е ли получил писмото ти?
— Получил го е, но оттогава, подполковник, са се случили доста неща. Сега наистина съжалявам, че не се вслушах в съвета ви и не преписах дума по дума вашето писмо, с което да го предупредя, че ако ме попитат, ще бъда длъжна да потвърдя как именно Трентам е баща на Даниъл.
— Но защо? Защо сте размислили и не сте пратили писмото в първоначалния му вид?
Дафни изпи на един дъх джина.
— Извинявайте, подполковник, но имах нужда от това. И така, когато ние с Пърси пристигнахме в Пуна, първото, което командващият Ралф Форбс ни каза, бе, че Трентам е напуснал полка.
— Е, това го разбрах и от писмото ви. — Хамилтън остави вилицата и ножа. — Но защо — ето какво искам да знам.
— Както Пърси разбра по-късно, заради проблем с жената на коменданта, никой обаче не искаше да ни каже повече подробности. Темата очевидно е табу… офицерите отказват да разговарят за нея в клуба.
— Ах, негодникът му с негодник! Само да ми…
— Напълно съгласна съм с вас, подполковник, но нека ви предупредя — това не е най-лошото.
Хамилтън поръча още един джин с тоник за своята гостенка и уиски за себе си, после Дафни продължи:
— В края на миналата седмица посетих Асхърст и майор Трентам ми показа писмото, с което Гай обяснява на майка си защо се е видял принуден да напусне Кралския стрелкови полк. Твърди, че го е направил, защото вие сте писали на полковник Форбс и сте натопили Гай, че именно от него е заченала „една уличница от Уайтчапъл“. Видях с очите си думите — точно това е написал.
Подполковникът се вбеси дотолкова, че страните му пламнаха.
— „А времето доказа по безспорен начин, че баща на детето е Тръмпър.“ Ето какво разпространява Трентам.
— Този човек няма ли съвест?
— Явно не — потвърди Дафни. — По-нататък пише в писмото до майка си, че Чарли Тръмпър ви е наел, за да си държите устата затворена. Точният израз, който е употребил, е „купил го е за трийсет сребърника“.
— Заслужава да го скъсам от бой.
— С вас ще се съгласи дори майор Трентам. Но аз се страхувам не толкова за вас или за Беки, а за самия Чарли.
— Защо?
— Преди да си тръгнем от Индия, Трентам и Пърси отидоха сами в офицерския клуб и там Трентам се заканил, че Тръмпър ще съжалява за това до края на живота си.
— За какво? В какво го обвинява?
— Пърси задал същия въпрос и Гай отвърнал, че Тръмпър ви е подкупил, за да разчисти стари сметки.
— Не е вярно!
— Пърси казал същото, но онзи не искал и да чуе.
— Какво все пак е имал предвид? Какви „стари сметки“?
— Нямам представа. По-късно същата вечер обаче Гай току ме подпитваше за някаква картина с нарисувани на нея Богородица и Младенец.
— Тази, която е в стаята на Чарли ли?
— Същата. Когато накрая изплюх камъчето и си признах, че съм я виждала, Гай престана да говори за нея.
— Очевидно съвсем е обезумял.
— Видя ми се доста разумен — възрази младата жена.
— Пак добре, че е в Индия — така разполагаме с още малко време, за да обмислим какво да правим.
— Опасявам се, че времето наистина е съвсем малко — вметна Дафни.
— Защо?
— Защото госпожа Трентам ми каза, че очаква Гай да се прибере през следващия месец.
След обяда с Дафни подполковникът се върна на Трегънтър Роуд. Когато икономът му отвори, Хамилтън направо не можеше да си намери място от яд, но още не знаеше какво да предприеме. Слугата му съобщи, че в кабинета го чакал някой си господин Краудър.
— Краудър ли? Какво иска? — изпелтечи тихо подполковникът, после оправи една гравюра с пейзаж от остров Скай, която бе клюмнала върху стената, и се отправи към кабинета.
— Добър ден, господин председателю — поздрави Краудър и стана от стола на подполковника. — Заръчахте да ви докладвам веднага щом узная нещо ново за жилищните сгради.
— А, да — рече военният. — Сключи ли сделката?
— Не, сър. Както ми беше поръчано, съобщих в „Савил“, че предлагаме три хиляди лири стерлинги, после обаче, след около час, оттам ми се обадиха да ми известят, че другият кандидат за сградите е готов да даде четири хиляди.
— Четири хиляди ли! — направо не повярва Хамилтън. — Но кой би могъл да…
— Заявих, че не можем да се състезаваме с такава сума и дори попитах дискретно кой е другият клиент. Посредниците отвърнаха, че не било тайна кого представляват. Реших, че съм длъжен, господин председателю, да ви съобщя незабавно, тъй като лично на мен името „госпожа Трентам“ не ми говори нищо.