Докато вървеше, почувства лекото докосване на коприната по тялото си и зърната на гърдите й настръхнаха. Усети как погледите им я обгръщат, разсъбличат, но този път, за нейно учудване, тя нямаше нищо против. Походката й стана незабележимо по-котешка.
— Здравей, тай-пан — каза тя с престорена невинност. — Нали ме извика?
— Да — веднага отвърна той. — Предполагам, че се познавате.
Тя поклати глава и им се усмихна, без да забележи капана.
— Не. Никога не сме се срещали. Но, разбира се, знам кой е господин Горнт. Ендрю ми каза.
— О, в такъв случай, позволете ми официално да ви запозная. Господин Куилън Горнт, тай-пан на „Ротуел-Горнт“. Госпожица Чолок — Сирануш Чолок — от Америка.
Тя подаде ръка, осъзнавайки опасността от това да попадне между двамата. Част от съзнанието й бе възбудено от опасността, а другата крещеше: „За Бога, какво правиш тук!“
— Слушала съм много за вас, господин Горнт — каза тя доволна, че владее гласа си. Изпитваше удоволствие от докосването на ръката му — различна от тази на Дънрос, по-груба и не толкова силна. — Разбрах, че съперничеството между вашите фирми е от поколения.
— Само три. Дядо ми пръв е почувствал на гърба си „благоволението“ на „Струан“ — каза непринудено Горнт. — Някой ден с удоволствие ще ви разкажа историята от наша гледна точка.
— Може би двамата трябва да изпушите лулата на мира. Сигурна съм, че Азия е достатъчно голяма и за двама ви.
— И светът няма да ни е достатъчен — каза Дънрос приветливо.
— Така е — съгласи се Горнт и ако тя не знаеше истинската история, съдейки по тона и поведението им, щеше да помисли, че са просто доброжелателно настроени съперници.
— В Щатите има много големи компании, които съществуват заедно. И се конкурират.
— Тук не е Америка — каза спокойно Горнт. — Колко време ще останете в Хонконг, госпожице Чолок?
— Това зависи от Линк — Линк Бартлет — тук съм от името на „Пар-Кон индъстрис“.
— Да, да, знам. Той не ви ли каза, че във вторник ще вечеряме заедно?
В съзнанието й засвяткаха сигнали за опасност.
— Във вторник ли?
— Да. Тази сутрин се уговорихме. По време на срещата ни. Не ви ли е споменал?
— Не — отвърна тя, изпаднала за момент в шок. И двамата я гледаха настоятелно и й се прииска да се оттегли за пет минути и да се върне, след като е премислила всичко.
— Не — каза отново. — Линк не ми е споменавал за никаква среща. Какво се уговорихте?
Горнт погледна към Дънрос, който продължаваше да слуша безизразно.
— Просто да вечеряме заедно следващия вторник. Господин Бартлет и вие, ако сте свободна.
— С удоволствие, благодаря ви.
— Къде е вашият господин Бартлет? — попита той. Дънрос каза:
— За последен път го видях на терасата. Беше с Ейдриън. Защо?
Горнт извади златна табакера и я поднесе към нея.
— Не, благодаря — каза тя. — Не пуша.
— Имате ли нещо против да запаля?
Тя поклати глава.
Горнт запали цигара и погледна към Дънрос.
— Просто искам да му се обадя, преди да си тръгна — каза той ведро. — Надявам се, че ще ме извините задето идвам само за няколко минути и няма да мога да остана за вечеря. Имам неотложна работа… разбираш.
— Разбира се. — Дънрос добави: — Жалко, че няма да можеш да останеш.
Лицата и на двамата бяха напълно безизразни. С изключение на очите им. Всичко беше в очите им. Омраза. Гняв. Дълбочината им я потресе.
— Помолете Йан Дънрос да ви покаже Дългия коридор — каза й Горнт. — Чувал съм, че там има прекрасни потрети. Никога не съм влизал в Дългия коридор — само в билярдната зала. — Тръпки я побиха, когато видя как го гледаше Дънрос.
— А срещата ви тази сутрин — попита Кейси с вече подредени мисли, като сметна за разумно веднага да извади всичко наяве пред Дънрос. — Кога беше уговорена?
— Преди около три седмици — отвърна Горнт. — Мислех, че вие сте главният му директор. Изненадан съм, че не ви е казал.
— Линк е нашият тай-пан, господин Горнт. Аз работя за него. Не е длъжен да ми казва всичко — каза тя, вече по-спокойна. — Трябваше ли да ми каже, господин Горнт? Важно ли беше?