— Може да стане. Да. Официално заявих, че можем да предложим по-изгодни условия, отколкото „Струан“. За всичко — Горнт отново погледна към тай-пана. Тонът му стана малко по-твърд. — Йан, исках лично да ти съобщя, че сме на една и съща сергия.
— И затова ли дойде?
— Това е едната причина.
— А другата?
— За удоволствие.
— Откога познаваш господин Бартлет?
— От около шест месеца. Защо?
Дънрос сви рамене, после погледна към Кейси, а гласът, лицето и цялото му същество не издаваха нищо друго, освен доброжелателност.
— Не си знаела за никакви преговори с „Ротуел-Горнт“, нали?
Тя искрено поклати глава и изпита благоговение пред умението на Бартлет да планира нещата в далечна перспектива.
— Не. В ход ли са вече преговорите, господин Горнт?
— Бих казал, че да. — Горнт се усмихна.
— В такъв случай, ще видим, нали? — каза Дънрос. — Ще видим кой ще направи по-добрата сделка. Благодаря ти, че ми го съобщи лично, макар че не беше необходимо. Естествено знаех, че и ти ще проявиш интерес. Нямаше нужда да си правиш труда.
— Всъщност има доста сериозна причина — каза остро Горнт. — Нито господин Бартлет, нито тази дама биха могли да осъзнаят колко жизненоважна е за вас „Пар-Кон“. Почувствах се задължен да им го кажа лично. А също и на теб. И, разбира се, да предам поздравленията си.
— Защо жизненоважна, господин Горнт? — попита Кейси, живо заинтересувана.
— Без сделката с вашата „Пар-Кон“ и печалбите, които ще бъдат реализирани от нея, „Струан“ ще фалира, би могла да фалира само за няколко месеца.
Дънрос се изсмя така, че онези, които тайно подслушваха, потрепериха и увеличиха малко силата на гласовете си, ужасени от мисълта, че „Струан“ би могла да фалира, като в същото време се питаха: Каква сделка? „Пар-Кон“? Да продаваме ли или да купуваме? „Струан“ или „Ротуел-Горнт“?
— Това е напълно изключено — каза Дънрос. — Няма абсолютно никакъв шанс!
— Мисля, че шансът е доста голям. — Тонът на Горнт се промени. — Все едно, както ти каза, ще видим.
— Да, точно така, а междувременно… — Дънрос млъкна, защото видя Клаудия Чен, която се приближи с неудобство.
— Извинете, тай-пан — каза тя, — личната ви поръчка за разговор с Лондон е изпълнена. Чакат ви.
— О, благодаря ти. — Дънрос се обърна и извика Пенелоуп с ръка. Тя моментално дойде. — Пенелоуп, би ли забавлявала за момент Куилън и госпожица Чолок. Трябва да говоря по телефона. Куилън няма да остане за вечеря — има неотложна работа. — Той им махна весело и ги изостави. Кейси забеляза животинското изящество на походката му.
— Няма ли да останеш за вечеря? — попита Пенелоуп с явно облекчение, въпреки че се опита да го скрие.
— Не. Извинявам се за неудобното положение, в което ви поставих с внезапното си идване, след като бях отклонил любезната ви покана. За съжаление не мога да остана.
— О, в такъв случай… би ли ме извинил за момент, връщам се веднага.
— Не се притеснявай за нас — каза меко Горнт. — Можем да се грижим и сами за себе си. Още веднъж извинявай за безпокойството — изглеждаш прекрасно, Пенелоуп. Не си мръднала. — Тя му благодари и той й махна за довиждане. Отдъхна си и отиде при Клаудия Чен, която чакаше наблизо.
— Странен човек сте — каза Кейси. — В един момент война, в следващия очарование.
— Ние, англичаните имаме правила за мир и за война. Това, че ненавиждаш някого не значи, че трябва да го псуваш, да го плюеш в лицето и да обиждаш жена му. — Горнт й се усмихна. — Хайде да открием вашия господин Бартлет. След това наистина трябва да си вървя.
— Защо го направихте? Това с тай-пана? Предизвикателството и онова за „жизненоважната“ сделка. Това бе официалното хвърляне на ръкавицата, нали? Пред хора.
— Животът е игра — каза той. — Целият е една игра и ние, англичаните, я играем по по-различни правила от вас, американците. Да. И животът ни е даден, за да му се наслаждаваме. Сирануш — какво прекрасно име имате. Може ли да го използвам?
— Да — каза тя след кратка пауза. — Но защо точно сега?
— Сега беше моментът. Не преувеличих, когато казах, че сте жизненоважни за „Струан“. Няма ли да потърсим вашия господин Бартлет?
„За трети път каза «вашия» господин Бартлет. За да ме провери или за да ме дразни?“
— Разбира се, защо не? — тя тръгна към градината. Усещаше погледите, явни и прикрити, на останалите гости, както и удоволствието от опасността. — Навсякъде ли се появявате по такъв драматичен начин?
Горнт се засмя.
— Не. Извинявам се, задето бях толкова рязък, Сирануш — сигурно съм ви наскърбил.
— Срещата ви с Линк ли имате предвид? Не ме наскърбихте. Линк е постъпил много умно като не ми е казал, че ще разговаря с опозицията. Това ми даде тази сутрин свобода на действие, която иначе нямаше да имам.