— А, значи не се сърдите, че не ви се е доверил?
— Това няма нищо общо с доверието. Аз много често скривам от Линк някои неща, докато дойде подходящия момент. Само, за да го предпазя. Очевидно в случая той е направил същото. Линк и аз се разбираме един друг. Поне мисля, че аз го разбирам.
— В такъв случай, кажете ми как да сключа сделка с него?
— Първо трябва да знам какво искате. Освен главата на Дънрос.
— Аз не искам главата му, нито смъртта му — нищо подобно. Просто скорошното прехвърляне на „Ноубъл хаус“. Щом „Струан“ бъде унищожена, ние ще бъдем „Ноубъл хаус“. — Лицето му стана сурово. — Тогава всички призраци от миналото ще могат да спят спокойно.
— Разкажете ми нещо за тях.
— Моментът не е подходящ, Сирануш. Слушат ни прекалено много неприятели. Ще ви разкажа, когато сме сами. — Вече бяха в градината. Нежният бриз галеше лицата, а небето бе осеяно със звезди. Линк Бартлет не беше на тази тераса, затова слязоха по широките каменни стълби към алеите, които кръстосваха градината, пробивайки си път между гостите. Но в този момент някой ги спря.
— Здравей, Куилън. Каква приятна изненада.
— Здравей Пол. Госпожице Чолок, позволете ми да ви представя Пол Хавъргил. В момента той е шеф на „Виктория бенк“.
— Трябва да отбележа, че това е само временно, госпожице Чолок, единствено поради факта, че нашият главен директор е в отпуск по болест. След няколко месеца ще се пенсионирам.
— За наше съжаление — каза Горнт, а след това запозна Кейси с останалите от групата: лейди Джоана Темпъл — Смит, висока жена с продълговато лице на около петдесет и Ричард Куанг и съпругата му. — Ричард Куанг е председател на „Хо-Пак“, една от най-добрите китайски банки.
— В банковото дело всички сме приятелски настроени конкуренти, госпожице… естествено, с изключение на „Блекс“ — каза Хавъргил.
— Сър? — каза. Кейси.
— „Блекс“ ли? О, това е прякорът на „Бенк ъф Лондон, Кантон енд Шанхай“. Може да са по-големи от нас, с един-два месеца по-стари, но ние сме най-добрата банка тук, госпожице…
— „Блекс“ са моите банкери — каза Горнт на Кейси. — Вършат ми много добра работа. Първокласни банкери.
— Второкласни, Куилън.
Горнт отново се обърна към Кейси:
— Тук има една приказка, която гласи: „Блекс“ са джентълмени, които се опитват да бъдат банкери, а „Виктория“ са банкери, които се опитват да бъдат джентълмени.
Кейси се засмя. Останалите се усмихнаха от учтивост.
— Нали сте приятелски настроени конкуренти, господин Куанг? — попита тя.
— Да. Не бихме се осмелили да се противопоставим на „Блекс“ или на „Виктория“ — каза дружелюбно Ричард Куанг — нисък, набит мъж на средна възраст, черна прошарена коса и непринудена усмивка и говорещ перфектно английски. — Научих, че „Пар-Кон“ има намерение да инвестира в Хонконг, госпожице Челек.
— Дошли сме, за да се ориентираме в обстановката, господин Куанг. Все още нищо не е сигурно. — Тя не обърна внимание на погрешното произнасяне на името й. Горнт сниши гласа си:
— Между нас да си остане, но казах официално на Бартлет и на госпожица Чолок, че ще предложим по-изгодни условия от тези, които са в състояние да предложат „Струан“. „Блекс“ стопроцентово ме поддържат. Освен това имам приятели в банковите среди и на други места. Надявам се, че преди да вземе окончателно решение, „Пар-Кон“ ще обмисли добре всички възможности.
— Мисля, че това би било много разумно — сподели Хавъргил. — Разбира се, „Струан“ вече имат известна преднина.
— „Блекс“, както и по-голямата част от Хонконг едва ли ще се съгласят с теб — отвърна Горнт.
— Надявам се да не се стигне до сблъсък, Куилън — каза Хавъргил. — „Струан“ е нашият основен клиент.
Ричард Куанг каза:
— Каквото и да стане, госпожице Челек, би било много добре тук да дойде такава голяма американска компания като „Пар-Кон“. Както за вас, така и за нас. Да се надяваме, че ще се стигне до сделка, която да отговаря на изискванията на „Пар-Кон“. Ако господин Бартлет има нужда от някаква помощ… — банкерът подаде визитната си картичка.
Тя я взе, отвори копринената си чантичка и му подаде своята със същата ловкост. Беше подготвена за размяна на визитни картички, което е част от добрия тон и е задължително в Азия. Китайският банкер й хвърли един поглед и присви очи.
— Съжалявам, но още нямам преведени на китайски — каза тя. — Нашите банкери в Щатите са „Фърст сентръл Ню Йорк бенк“, „Калифорния Мърчънт бенк“ и „Тръст къмпъни“. — Кейси с гордост спомена тези имена, защото бе сигурна, че общите авоари на тези три банкови гиганта надхвърляха 15 милиарда долара. — Ще се рад… — Тя млъкна изненадана от внезапната студенина, която се появи в очите им. — Има ли някакъв проблем?