— И да и не — каза Горнт след малко. — Просто „Фърст сентръл Ню Йорк бенк“ не е никак уважавана тук.
— Защо?
Хавъргил каза надменно:
— Оказа се измет. Това е английската дума за пасмина, госпожице… Преди войната въртяха тук някакъв бизнес, а към средата на четиридесетте години той се разрасна. Точно по това време „Виктория“ и други британски институции се опитваха да се възстановят. През 49-а, когато Председателят Мао изгони Чанг Кай-шек в Тайван, войските му бяха струпани на нашата граница, само на няколко мили северно от Новите територии. Нахлуването на тези орди и превземането на колонията висеше на косъм. Много хора зарязаха всичко и избягаха. Естествено ние не го направихме, но го направиха всички китайци, които можеха. Без никакво предупреждение, „Фърст сентръл Ню Йорк“ събра всичките си заеми, плати на своите вложители, пусна кепенците и избяга — в рамките на една седмица.
— Не знаех това — каза поразена Кейси.
— Извинете за израза, мила моя, но те бяха банда страхливи и подли копелета — каза лейди Джоана с явно презрение. — Естествено бяха единствената банка, която се измете — избяга. Но тогава… е, какво друго би могъл да очаква човек, мила моя?
— Сигурно нещо по-добро, лейди Джоана — каза Кейси, вбесена от факта, че вицепрезидентът, който отговаряше за счетоводството им не бе ги предупредил. — Вероятно е имало някакви смекчаващи вината обстоятелства, господин Хавъргил. Големи ли бяха заемите, които бяха дали?
— За съжаление точно по това време бяха много големи. Да. Тази банка съсипа много важни предприятия и много хора, причини огромни щети и унижения. Но в крайна сметка — каза той с усмивка, — всички ние спечелихме, че си отидоха. Преди две-три години имаха наглостта да подадат молба до финансовия министър за нов договор!
Ричард Куанг добави весело:
— Това е договор, който никога няма да бъде подновен! Разбирате ли, госпожице Челек, всички чужди банки тук работят с едногодишен договор, който всяка година де обновява. Наистина се справяме много добре, без каквато и да е американска банка. Те са такива… е, сами ще се уверите, че „Виктория“, „Блекс“ или „Хо-Пак“, а може би и трите взети заедно, госпожице Кейси, могат напълно да задоволят всички изисквания на „Пар-Кон“. Ако вие и господин Бартлет искате да поговорим…
— С удоволствие ще ви посетя, господин Куанг. Какво ще кажете за утре? В началото аз се занимавам с повечето от банковите ни операции. Да речем сутринта, по някое време?
— Да, да разбира се. Ще се убедите, че сме конкурентоспособни — без да трепне каза Ричард Куанг. — В десет?
— Чудесно. Отседнали сме във „Виктория енд Албърт“, в Каулуун. Ако не ви е удобно в десет, просто ми се обадете — каза тя. — Много се радвам, че се запознах лично и с вас, господин Хавъргил. Предполагам, че срещата ни утре не е отложена, нали?
— Разбира се, че не е. В четири, нали? С нетърпение очаквам най-сетне да поговоря и с господин Бартлет… и с вас, разбира се, мила моя. — Той бе висок, строен мъж. Тя забеляза как очите му се отместиха от цепката на роклята й, но пропъди от съзнанието си неприязънта, която изпита към него. „Може да ми потрябва, както и банката му.“
— Благодаря ви — каза тя с нужното уважение и насочи чара си към лейди Джоана — Каква прекрасна рокля, лейди Джоана — усмихна се, макар че я отвращаваше, както и перлената огърлица, която висеше на мършавия й врат.
— О, благодаря ви, мила моя. И вашата ли е купена от Париж?
— Косвено. От фирмата „Балмен“ е, но я купих в Ню Йорк. — Тя се обърна към съпругата на Ричард Куанг — здрава, запазена кантонезка с изискана фризура, много бяла кожа и притворени очи. Носеше колие огромен, царствен нефрит и седемкаратов диамантен пръстен. — Много ми е приятно, госпожо Куанг — каза тя с благоговение пред богатството, което издаваха тези бижута. — Търсехме Линк Бартлет. Виждали ли сте го?
— От известно време не — обади се Хавъргил. — Мисля, че отиде към източното крило. Доколкото знам там има бар. Беше с Ейдриън, дъщерята на Дънрос.
— Ейдриън стана много хубаво момиче — каза лейди Джоана. — Двамата са чудесна двойка. Очарователен мъж е този господин Бартлет. Не е женен, нали, скъпа?
— Не — Кейси беше също толкова любезна, добавяйки лейди Джоана в списъка на неприятните личности. — Линк не е женен.
— Скоро ще го заплете някоя, помнете ми думата. Наистина мисля, че Ейдриън е доста опасна. Искаш ли да дойдеш в четвъртък на чай, скъпа? Много обичам да се събирам с момичетата. Тогава се събира нашият клуб „Жени над трийсет“.