— На 27-и октомври — скорпион съм. А твоят?
— На 1-и октомври.
— Не може да бъде! Кажи ми честно!
— Да пукна, ако те лъжа.
Тя плесна радостно с ръце.
— О, това е страхотно. Татко е роден на десети. Това е страхотно — добра поличба.
— Защо?
— Ще разбереш. — Усмихната, тя отвори чантичката си и извади смачкан пакет цигари и очукана златна запалка. Той взе запалката и я щракна, но тя не запали. Втори, трети път никакъв ефект.
— Скапана работа — каза тя. — Тази скапана запалка никога не е работила както трябва, но ми е подарък от татко. Много я обичам. Естествено, изпускала съм я два-три пъти.
Той се вгледа в запалката, духна фитила и си поигра малко с нея.
— Така или иначе не бива да пушиш.
— И татко винаги това казва.
— Прав е.
— Да. Но засега ми харесва. На колко си години, Линк?
— На четиридесет.
— О! — Той забеляза учудването й. — Значи си колкото татко! Е, почти. Той е на четиридесет и една.
— И двамата сме доста възрастни — каза сухо Линк и си помисли: „Както и да го погледнеш, Ейдриън, всъщност съм достатъчно стар, за да ти бъда баща.“
Тя отново смръщи вежди.
— Странно, въобще не изглеждаш на толкова. — После припряно добави: — След две години ставам на двайсет и една, което на практика означава, че съм вече на възраст. Просто не мога да си представя, че ще стана на двайсет и пет, да не говорим за трийсет, а колкото до четиридесетте… Господи, мисля, че бих предпочела да съм хвърлила топа.
— На двайсет и една човек е вече стар — да, мадам, много стар — каза той и си помисли: „От много време не си бил е толкова младо момиче. Внимавай. Тази е динамит.“ Той щракна запалката и този път запали. — Какво знаеш ти!
— Благодаря — каза тя и запали цигарата си. — Не пушиш ли?
— Не, вече не. Пушех, но Кейси започна час по час да ми изпраща илюстрирани брошури за пушенето и рака и накрая схванах какво иска да ми каже. Никак не ми беше трудно да се откажа — бях решил. Наистина се отрази много добре на играта ми на голф, на тениса и на… — той се усмихна. — И на всякакви други спортове.
— Кейси е великолепна. Наистина ли е изпълнителен вицепрезидент?
— Да.
— Тя ще… тук ще й бъде много трудно. Мъжете няма да искат да преговарят с нея.
— Същото е и в Щатите. Но постепенно свикват. Изградихме „Пар-Кон“ за шест години. Кейси работи повече от мъж. Родена, за да побеждава.
— Любовница ли ти е?
Той отпи от бирата си.
— Всички млади англичанки ли са толкова прями?
— Не. — Тя се засмя. — Просто съм любопитна. Всички говорят… всички са решили, че е.
— Сериозно?
— Да. Цял Хонконг говори за вас, а тази вечер е капакът на всичко. Пристигането ви беше страхотно изпълнение. С частния ти самолет, контрабандното оръжие и фактът, че Кейси е последната европейка, видяла Джон Чен, поне така пише във вестниците. Интервюто ти ми хареса.
— А, тези копе… тези от пресата чакаха днес следобед пред вратата ми. Опитах се да бъда кратък и рязък.
— „Пар-Кон“ наистина ли струва половин милиард долара?
— Не. Около 300 милиона, но скоро ще стигне един милиард. Да, вече съм сигурен, че ще е скоро.
Тя го наблюдаваше с откритите си, сиво-зелени очи — толкова зрели и в същото време толкова млади!
— Ти си много интересен човек, господин Линк Бартлет. Приятно ми е да говоря с теб. И те харесвам. В началото не те харесах. Изпищях от ужас, когато татко ми каза, че трябва да ти правя компания и да те запозная с някои хора. Не се справих много добре, нали?
— Беше супер.
— О, я стига. — Тя също се захили. — Напълно те обсебих.
— Не е вярно. Запознах се Крисчън Токс, главния редактор, с Ричард Куанг и с онези двама американци от консулството. Ланан, нали така се казваше?
— Ланган, Ед Ланган. Приятен човек. Не можах да запомня името на другия. Всъщност не ги познавам много добре, виждали сме се само по конни състезания. Крисчън е приятен човек, а жена му е супер. Китайка е и затова не е тук тази вечер.
Бартлет се намръщи.
— Защото е китайка?
— О, тя беше поканена, но се знаеше, че няма да дойде. Въпрос на престиж. За да запази престижа на мъжа си. Баровците не одобряват смесените бракове.
— Браковете с местни хора ли?
— Нещо такова. — Тя сви рамене. — Ще разбереш. Трябва да те запозная с още някои от гостите, защото иначе ще ям калая!
— Защо не ме запознаеш например с Хавъргил, банкера? Какво ще кажеш?
— Според татко Хавъргил е тъпанар.
— Значи от днес нататък е двайсет и два каратов тъпанар!
— Добре — каза тя и двамата се засмяха.
— Линк?
Те обърнаха глави към двете фигури, чиито силуети се очертаваха на светлината, влизаща през отворената врата. Той веднага позна гласа и формите на Кейси, но не и мъжа. От мястото, където седяха срещу светлината бе невъзможно да се види.