— Здрасти, Кейси! Как е?
Той хвана небрежно Ейдриън за ръката и я поведе към силуетите.
— Показвах на Ейдриън някои неща от билярда.
Ейдриън се засмя.
— Това е най-скромното изказване на годината, Кейси. Той е супер на билярд, нали?
— Да. Линк, Куилън Горнт искаше да ти се обади, преди да си тръгне.
Ейдриън се закова на място и лицето й пребледня. Линк спря, много изненадан.
— Какво е станало? — попита я той.
— Добър вечер, господин Бартлет — каза Горнт, приближи се към тях и влезе в светлото петно. — Здравей, Ейдриън.
— Какво търсиш тук? — каза тя с тънък глас.
— Просто дойдох за малко — отвърна Горнт.
— Видя ли се с баща ми?
— Да.
— Тогава се махай. Махай се и ни остави на мира — повтори Ейдриън със същия глас.
Бартлет я гледаше втренчено.
— Какво, по дяволите, става тук?
Горнт каза спокойно:
— Това е дълга история. Може да почака до утре или до следващата седмица. Просто исках да получа потвърждението ви за вечерята във вторник. А ако през уикенда сте свободни, заповядайте на яхтата ми. В неделя, ако е хубаво времето.
— Благодаря, мисля, че ще дойдем, но може ли да го потвърдим утре? — попита, Бартлет, все още объркан от реакцията на Ейдриън.
— Ейдриън — каза меко Горнт, — Анагрей заминава другата седмица и ме помоли да ти предам да й се обадиш.
Ейдриън не отговори. Просто го гледаше втренчено и Горнт се обърна към другите двама.
— Анагрей е дъщеря ми. Добри приятелки са. Почти винаги са ходили в едни и същи училища. Тя заминава да учи в Калифорнийския университет.
— В такъв случай, ако можем да помогнем с нещо… — каза Кейси.
— Много мило от ваша страна. Ще се запознаете с нея във вторник. Може би тогава ще обсъдим този въпрос. Ще ви кажа…
Вратата в другия край на билярдната зала се отвори и там застана Дънрос. Горнт се усмихна и отново насочи вниманието си към тях.
— Лека нощ, господин Бартлет, Сирануш. Ще се видим във вторник. Лека нощ, Ейдриън. — Той леко се поклони, прекоси стаята и спря. — Лека нощ. Благодаря за гостоприемството.
— Лека — каза Дънрос също толкова вежливо, отдръпна се встрани и лека усмивка изкриви устните му.
Той изгледа Горнт, който излезе през външната врата и отново насочи вниманието си към билярдната зала.
— Вече е време за вечеря — обяви той, а гласът му бе спокоен. И топъл. — Сигурно умирате от глад. Поне аз умирам.
— Какво… какво искаше? — попита с треперещ глас Ейдриън.
Дънрос се приближи до нея с усмивка и нежно каза:
— Нищо. Нищо особено, миличка. Куилън омеква с възрастта.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм. — Той я прегърна с една ръка и леко я притисна към себе си. — Недей да тормозиш хубавата си главица.
— Отиде ли си?
— Да.
Бартлет понечи да каже нещо, но се отказа, срещайки погледа на Дънрос над главата на Ейдриън.
— Да. Всичко е прекрасно, мила моя — каза Дънрос и пак я притисна леко, а Бартлет забеляза как Ейдриън се окопити в топлината на прегръдката. — Няма защо да се тревожиш.
— Линк ми показваше как може да играе билярд и после… Стана толкова внезапно. Беше като видение.
— И аз за малко щях да припадна, когато се появи като Злата фея. — Дънрос се разсмя и добави към Бартлет и Кейси: — Куилън си пада по драмата. — После се обърна само към Бартлет. — Ще си поговорим за това след вечеря, насаме.
— Разбира се — каза Бартлет и забеляза, че очите му не се усмихваха.
Чу се гонгът за вечеря.
— О, слава Богу! — възкликна Дънрос. — Хайде, идвайте, най-после ядене. Кейси, ти си на моята маса. — Ръката му още прегръщаше Ейдриън с много любов и той я поведе към светлината.
Кейси и Бартлет го последваха.
Горнт седна на шофьорската седалка на своя черен Ролс-Ройс „Силвър Клауд“, който бе паркиран точно пред Грейт хаус. Нощта бе хубава, въпреки че влажността отново се повиши. Той бе много доволен от себе си. „А сега — вечеря и Джейсън Плъм. — Веднъж да привлека този мръсник и с Йан Дънрос е свършено. И тогава ще притежавам тази къща и «Струан», и всичко останало!“
Не можеше да стане по-добре: първо Кейси и Йан, почти веднага, всичко казано ясно пред него и пред нея. След това Хавъргил и Ричард Куанг, заедно. По-късно Бартлет в билярдната зала и накрая отново самият Йан. Идеално! И сега Йан е нащрек, Бартлет е нащрек, Кейси, Хавъргил, Ричард Куанг, както и Плъм. Ха! Само да знаеха. Всичко мина идеално. С изключение на Ейдриън. Жалко за нея, неприятно е, че децата наследяват враждите на своите бащи. Но това е животът. Джос. Тъжно е, че няма да напусне Хонконг и да тръгне по широкия свят като Анагрей — поне докато Дънрос и аз изгладим различията помежду си, веднъж завинаги. По-добре да не е тук, за да не види поражението му, Пенелоуп също. Джос, ако са тук, джос, ако не са. Но искам той да е тук, когато седна в ложата му на конните състезания, когато заема многото му постоянни места във всички управителни съвети, синекурните му длъжности, цялата власт — о, да. Скоро всичко това ще е мое. Заедно със завистта на цяла Азия. Да. Крайно време е. И тогава всички призраци ще спят спокойно. Проклети да са!